Page 241 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

капитал и 1000 ф.ст. биха били необходими за превръщане на при-

надената стойност в пари. Пита се, откъде се вземат тези последните

пари, били те 1000 или 100 ф.ст.? Във всеки случай те са добавка
над паричния капитал, хвърлен в обръщение.

В действителност, колкото и да изглежда това парадоксално на пръв

поглед, капиталистическата класа сама хвърля в обръщение парите,

които служат за реализиране на съдържащата се в стоките принаде-

на стойност. Обаче nota bene (запомни добре. ред.): тя ги хвърля в
обръщение не като авансирани пари, следователно не като капитал.

Тя ги изразходва като покупателно средство за своето лично потреб-

ление. Следователно капиталистическата класа не авансира тези па-

ри, макар тя да е изходният пункт на тяхното обръщение.

Да вземем отделен капиталист, който започва свое предприятие,

например фермер. През първата година той авансира паричен капи-
тал, да кажем от 5000 ф.ст., за заплащане на производствени средст-

ва (4000 ф.ст.) и за работна сила (1000 ф.ст.). Нека нормата на при-

надена стойност бъде 100%, присвояваната от него принадена стой-

ност = 1000 ф.ст. Горепосочените 5000 ф.ст. съдържат всички пари,

които той авансира като паричен капитал. Но човек трябва да живее,

а до края на годината той няма да получи никакви пари. Неговата

консумация възлиза на 1000 ф.ст. Той трябва да има тези пари. Ма-

кар той да казва, че трябва да авансира тези 1000 ф.ст. за първата
година, но това авансиране — което тук има само субективно значе-

ние — означава само, че през първата година той трябва да покрива

личното си потребление от собствения сиджоб, а не от незаплатено-

то производство на своите работници. Той не авансира тези пари ка-

то капитал. Той ги изразходва, плаща ги като еквивалент на средст-

вата за живот, които потребява. Тази стойност се изразходва от него

във вид на пари, хвърля се в обръщението и се изтегля от него във
вид на стокови стойности. Тези стокови стойности той е консумирал.

Значи прекратило се е всякакво негово отношение към тяхната стой-

ност. Парите, с които той е платил за тях, съществуват сега като еле-

241