Page 241 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 241

капитал и 1000 ф.ст. биха били необходими за превръщане на при-

      надената стойност в пари. Пита се, откъде се вземат тези последните

      пари, били те 1000 или 100 ф.ст.? Във всеки случай те са добавка
      над паричния капитал, хвърлен в обръщение.



      В действителност, колкото и да изглежда това парадоксално на пръв

      поглед, капиталистическата класа сама хвърля в обръщение парите,

      които служат за реализиране на съдържащата се в стоките принаде-

      на стойност. Обаче nota bene (запомни добре. ред.): тя ги хвърля в
      обръщение не като авансирани пари, следователно не като капитал.

      Тя ги изразходва като покупателно средство за своето лично потреб-

      ление. Следователно капиталистическата класа не авансира тези па-

      ри, макар тя да е изходният пункт на тяхното обръщение.



      Да  вземем  отделен  капиталист,  който  започва  свое  предприятие,

      например фермер. През първата година той авансира паричен капи-
      тал, да кажем от 5000 ф.ст., за заплащане на производствени средст-

      ва (4000 ф.ст.) и за работна сила (1000 ф.ст.). Нека нормата на при-

      надена стойност бъде 100%, присвояваната от него принадена стой-

      ност = 1000 ф.ст. Горепосочените 5000 ф.ст. съдържат всички пари,

      които той авансира като паричен капитал. Но човек трябва да живее,

      а  до  края  на  годината  той  няма  да  получи  никакви  пари.  Неговата

      консумация възлиза на 1000 ф.ст. Той трябва да има тези пари. Ма-

      кар той да казва, че трябва да авансира тези 1000 ф.ст. за първата
      година, но това авансиране — което тук има само субективно значе-

      ние — означава само, че през първата година той трябва да покрива

      личното си потребление от собствения сиджоб, а не от незаплатено-

      то производство на своите работници. Той не авансира тези пари ка-

      то капитал. Той ги изразходва, плаща ги като еквивалент на средст-

      вата за живот, които потребява. Тази стойност се изразходва от него

      във вид на пари, хвърля се в обръщението и се изтегля от него във
      вид на стокови стойности. Тези стокови стойности той е консумирал.

      Значи прекратило се е всякакво негово отношение към тяхната стой-

      ност. Парите, с които той е платил за тях, съществуват сега като еле-


                                                           241
   236   237   238   239   240   241   242   243   244   245   246