Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

развие последователно своята теория. Тя му пречи не само повече,

отколкото на no-късните апологети, за чиито цели объркаността на

понятията по-скоро съдейства, но и повече, отколкото на самия А.
Смит, тъй като Рикардо, противоположно на него, следвайки по съ-

щество езотеричното учение на А. Смит против екзотеричния А.

Смит, по-последователно и по-проницателно развива стойността и

принадената стойност.

При физиократите няма нищо от тази обърканост. Разликата между
avances annuelles (годишни аванси) и avances primitives (начални

аванси) се отнася само до различните периоди на възпроизводство

на различните съставни части на капитала и при това специално на

земеделския капитал, докато техните възгледи за производството на

принадена стойност са независима от това разграничение част от

тяхната теория, и при това част, която те изтъкват като самата основа

на теорията. Образуването на принадена стойност се обяснява тук не

от капитала като такъв, а се приписва само на една определена про-
изводствена сфера на капитала, на земеделието.

2. Същественото за определението на променливия капитал — а

следователно и за превръщането на всяка стойностна сума в капитал

— се състои в това, че капиталистът обменя определена, дадена (и в

този смисъл постоянна) стойностна величина срещу създаваща стой-

ност сила; определено количество стойност се обменя срещу произ-
веждането на стойност, срещу процеса на нейното самонарастване.

Даденото съществено определение никак не се изменя от това, дали

капиталистът плаща на работника в пари или в средства за живот.

Изменя се само начинът на съществуване на авансираната от капи-

талиста стойност, която в единия случай приема формата на пари, с

които работникът купува на пазара своите средства за живот, в дру-

гия случай, формата на средства за живот, които работникът потре-
бява непосредствено. В действителност развитото капиталистическо

производство предпоставя на работника да се плаща в пари, тъй като

то изобщо предпоставя производствен процес, зависещ от процеса

92