Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

В този смисъл по отношение на процеса на обръщението едната част

от капитала се представя като основен, другата — като текущ, или

оборотен капитал. И в двата случая става дума за пренасяне
на дадена авансирана стойност върху продукта и за нейното възста-

новяване отново чрез продажба на продукта. Разликата се състои се-

га само в това, дали пренасянето на стойността, а следователно и

възстановяването на стойността, се извършва на части и постепенно,

или наведнаж. Заедно с това се заличава решаващото различие

между променлив и постоянен капитал, следователно замъглява се

цялата тайна на образуване на принадената стойност и на капита-
листическото производство, замъгляват се условията, които превръ-

щат в капитал известни стойности и нещата, в които тези стойности

са въплътяват. Всички съставни части на капитала се различават тук

само по начина на обръщение (а обръщението на стоката има работа

естествено само с вече налични дадени стойности); при това положе-

ние един отделен начин на обръщение е общ и за капитала, вложен в

работна заплата, и за онази част от капитала, която е вложена в су-
ровини, полуфабрикати, спомагателни материали — в противопо-

ложност на вложената в средства на труда част от капитала.

Поради това е ясно защо буржоазната политическа икономия инстин-

ктивно се държи за Смитовото объркване на категориите „постоянен

и променлив капитал“ с категориите „основен и оборотен капитал“

и цяло столетие безкритично го преповтаря от поколение на поколе-

ние. За нея вложената в работна заплата част от капитала вече никак
не се отличава от вложената в суровини част от капитала, и се отли-

чава само формално — само по това, дали извършва обръщението

си на части или изцяло, заедно с продукта — от постоянния капитал.

По такъв начин с един удар се разрушава основата за разбиране

действителното движение на капиталистическото производство,

а следователно и на капиталистическата експлоатация. Тук става

дума само за това, че авансираната стойност се появява отново.

Тази безкритично заета от А. Смит обърканост пречи на Рикардо да

91