Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

труда, докато всичко зависи от съотношението между вложения в

средства за производство и вложения в работна сила капитал. Нап-

ротив: от гледна точка на процеса на обръщението, от гледна точка
на различието между основен и оборотен капитал, също така е без-

различно в какви отношения дадено количество стойност на оборот-

ния капитал се разделя на материал на труда и работна заплата. От

едната гледна точка материалът на труда попада в една категория

със средствата на труда, като противостои на капиталовата стойност,

вложена в работна сила. От другата гледна точка частта от капитала,

вложена в работна сила, заедно с частта от капитала, вложена в ма-
териал на труда, спада към една категория и противостои на онази

част от капитала, която е вложена в средства на труда.

Поради това при Рикардо вложената в материал на труда (суровини и

спомагателни материали) част от капиталовата стойност не се явява

нито на едната, нито на другата страна. Тя съвсем изчезва. Тя не
приляга към категорията основен капитал, тъй като по начина на сво-

ето обръщение напълно съвпада с частта от капитала, вложена в ра-

ботна сила. От друга страна, тя не може да бъде отнесена към обо-

ротния капитал, тъй като с това от само себе си би изчезнало прене-

сеното от А. Смит и мълчаливо възприетото приравняване на проти-

воположността: основен и оборотен капитал с противоположността:

постоянен и променлив капитал. Рикардо има твърде силен логичес-

ки инстинкт, за да не почувствува това, ето защо тази част от капита-

ла съвсем изчезва у него.

Тук трябва да се отбележи, че капиталистът, както се изразява поли-

тическата икономия, авансира капитала, влаган в работна заплата, в

различни срокове, в зависимост от това, дали тя се изплаща напри-

мер седмично, месечно, тримесечно и т.н. В действителност работата

става тъкмо обратно. Работникът авансира на капиталиста своя труд
за седмица, месец, три месеца, в зависимост от това, дали седмично,

месечно или тримесечно му се плаща. Ако капиталистът купуваше

работната сила, вместо да я заплаща след нейното потребление, ако

88