Page 94 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 94

тал; и у икономистите, които смесват разликата между стоков капитал

      и производствен капитал с разликата между оборотен капитал и ос-

      новен  капитал,  същият  материал,  същата  машина  като  продукт  е
      оборотен капитал, като средство на труда — основен капитал.



      Но макар средството на труда да става основен капитал не вследст-

      вие на трайността на веществото, от което е направено, все пак него-

      вата роля като средство на труда изисква то да се състои от сравни-

      телно траен материал. Следователно дълготрайност на неговото ве-
      щество е условие за неговото функциониране като средство на труда,

      а  заедно  с  това  материална  основа  на  онзи  начин  на  обръщение,

      който  го  прави  основен  капитал.  При  равни  други  условия  по-

      голямата или по-малка трайност на неговия материал слага върху не-

      го в по-голяма или по-малка степен печата на фиксираност и следо-

      вателно се намира в твърде съществена връзка с неговото качество

      на основен капитал.


      Ако пък вложената в работна сила част от капитала се разглежда из-

      ключително като оборотен капитал и следователно се противопоста-

      вя на основния капитал; ако поради това различията между постоя-

      нен и променлив капитал се смесват с различията между основен и

      оборотен капитал, то естествено е тъй както веществената реалност

      на средството на труда е съществена основа на неговия характер ка-

      то основен капитал, от веществената реалност на вложения в работ-
      на сила капитал да се извежда неговият характер на оборотен капи-

      тал, противостоящ на основния, и след това отново да се определя

      оборотният капитал по веществената реалност на променливия.



      Действителният материал на вложения в работна заплата капитал е

      самият труд: действащата, създаваща стойност работна сила, живият
      труд, който капиталистът е обменил срещу мъртъв овеществен труд

      и е включил в своя капитал, чрез което намиращата се в негови ръце

      стойност се превръща в самонарастваща стойност. Но капиталистът

      не  продава  тази  способност  за  самонарастване.  Тя  винаги  е  само



                                                           94
   89   90   91   92   93   94   95   96   97   98   99