Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

той следователно плащаше на работника работната заплата за ден,

седмица, месец или три месеца предварително, би могло да се гово-

ри за авансиране за такива периоди от време. Но тъй като той плаща,
след като трудът вече е продължавал ден, седмици, месеци, вместо

да купи и плати труда за периода, в течение на който той трябва да

продължава, всичко това е едно капиталистическо quid pro

quo (буквално: едно вместо друго, в случая: смесване на понятия-

та): авансът, даден от работника на капиталиста във вид на труд, се

превръща в аванс, даван от капиталиста на работника във вид на па-

ри. Нещата с нищо не се изменят от това, че капиталистът получава
обратно от обръщението, или реализира самия продукт или неговата

стойност (заедно с въплътената в него принадена стойност) ед-

ва след изтичане на по-дълъг или по-къс период, в зависимост от

различната продължителност на времето, необходимо за изготвяне

на продукта, или от различната продължителност на времето, необ-

ходимо за неговото обръщение. За продавача във всеки случай е

съвсем безразлично какво купувачът на една стока смята да предп-

риеме с нея. На капиталиста машината не струва по-евтино от това,

че той трябва да авансира цялата нейна стойност каведнаж, докато
към него същата тази стойност тече обратно от продаса на обръще-

нието само постепенно и на части; също така той не плаща по-скъпо

за памука поради това, че стойността на памука влиза изцяло в стой-

ността на изготвения от него продукт и следователно изцяло и на-

веднъж се възстановява при продажбата на продукта.

Да се върнем към Рикардо.

1. Характерната особеност на променливия капитал е, че определе-

на, дадена (следователно като такава — постоянна) част от капитала,

дадена стойностна сума (приемаме, че тя е равна на стойността на

работната сила, макар в дадения случай да е безразлично дали ра-
ботната заплата е равна на стойността на работната сила, дали е по-

голяма или по-малка от нея) се обменя срещу самонарастваща по

стойност, създаваща стойност сила — работната сила, която не само

89