Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 89

той следователно плащаше на работника работната заплата за ден,

      седмица, месец или три месеца предварително, би могло да се гово-

      ри за авансиране за такива периоди от време. Но тъй като той плаща,
      след като трудът вече е продължавал ден, седмици, месеци, вместо

      да купи и плати труда за периода, в течение на който той трябва да

      продължава,  всичко  това  е  едно  капиталистическо  quid  pro

      quo (буквално: едно вместо друго, в случая: смесване на понятия-

      та): авансът, даден от работника на капиталиста във вид на труд, се

      превръща в аванс, даван от капиталиста на работника във вид на па-

      ри. Нещата с нищо не се изменят от това, че капиталистът получава
      обратно от обръщението, или реализира самия продукт или неговата

      стойност  (заедно  с  въплътената  в  него  принадена  стойност)  ед-

      ва след  изтичане на  по-дълъг  или  по-къс  период,  в  зависимост  от

      различната  продължителност на  времето,  необходимо  за  изготвяне

      на продукта, или от различната продължителност на времето, необ-

      ходимо  за  неговото  обръщение.  За  продавача  във  всеки  случай  е

      съвсем безразлично какво купувачът на една стока смята да предп-

      риеме с нея. На капиталиста машината не струва по-евтино от това,

      че той трябва да авансира цялата нейна стойност каведнаж, докато
      към него същата тази стойност тече обратно от продаса на обръще-

      нието само постепенно и на части; също така той не плаща по-скъпо

      за памука поради това, че стойността на памука влиза изцяло в стой-

      ността на изготвения  от него  продукт  и  следователно изцяло  и  на-

      веднъж се възстановява при продажбата на продукта.


      Да се върнем към Рикардо.



      1. Характерната особеност на променливия капитал е, че определе-

      на, дадена (следователно като такава — постоянна) част от капитала,

      дадена стойностна сума (приемаме, че тя е равна на стойността на

      работната сила, макар в дадения случай да е безразлично дали ра-
      ботната заплата е равна на стойността на работната сила, дали е по-

      голяма  или  по-малка  от  нея)  се  обменя  срещу  самонарастваща  по

      стойност, създаваща стойност сила — работната сила, която не само


                                                           89
   84   85   86   87   88   89   90   91   92   93   94