Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

стока, защото природата на тази стока — на работника-роб — е така-

ва, че купувачът не само го заставя всеки ден отново да работи, но и

му дава средства за живот, благодарение на които той може отново и
отново да работи. (Сравни по това Сисмонди и Сей в писмата до

Малтус.)

2) И така, онова, което в обмяната на 1000 І +1000 І срещу 2000 II е
v
m
c
постоянен капитал за едни (2000 II ), става променлив капитал и при-
c
надена стойност, следователно изобщо доход, за други; а онова, кое-

то е променлив капитал и принадена стойност (2000 І (v+m) ), следова-

телно изобщо доход за едни, става постоянен капитал за други.

Да разгледаме първо обмяната на І срещу ІІ , и при това преди всич-
c
v
ко от гледна точка на работника.

Съвкупният работник на I подразделение е продал своята работна

сила на съвкупния капиталист на I подразделение за 1000; тази стой-
ност му е платена в пари във форма на работна заплата. С тези пари

той купува от ІІ подразделение средства за потребление на същата

стойностна сума. Капиталистът от II подразделение му противостои

само като продавач на стоки и нищо повече, дори ако работникът ку-

пува от своя собствен капиталист, както е например по-горе (стр. 380

> в настоящия, но книжен том, е стр. 426. ред.), в обмяната на 500 ІІv.

Формата на обръщение, през която преминава неговата стока (ра-
ботната сила), е форма на простото стоково обръщение, насочено

изключително към задоволяване на потребности, към потребление: C

(работна сила) — П—С (средства за потребление, стоки ІІ). Резулта-

тът на този акт на обръщение е, че работникът се е запазил като ра-

ботна сила за капиталиста от I подразделение и за да се запази за-

напред като такава, работникът трябва постоянно отново и отново да

повтаря процеса Р(С)—П—С. Неговата работна заплата се реали-

зира в средства за потребление, тя се изразходва като доход и ако се
вземе работническата класа като цяло, отново и отново се изразход-

ва като доход.

129