Page 128 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 128

пари, които отначало са съществували в ръцете на капиталиста като

      парична  форма  на  неговия  променлив  капитал,  следователно  като

      потенциален  променлив  капитал,  и  които,  когато  капиталистът  ги
      превърне в работна сила, служат в ръцете на работника като еквива-

      лент на продадената работна сила. Но обстоятелството, че едни и

      същи пари в ръцете на продавача се използват по начин, различен от

      този, по който се използват в ръцете на купувача, е явление, свойст-

      вено на всяка покупка и продажба на стоки.


      Апологетичните  икономисти  представят  нещата  невярно,  което  се

      вижда най-добре, ако обърнем изключително внимание само на акта

      на  обръщението  П—Р(=П—С):  превръщането  на  пари  в  работна

      сила  на  страната  на  капиталистическия  купувач,  Р—П(=С—П),

      превръщането на стоката работна сила в пари на страната на прода-

      вача, на работника, без да се грижим засега за онова, което следва

      по-нататък. Те казват: едни и същи пари реализират тук два капита-

      ла; купувачът-капиталист превръща своя паричен капитал в жива ра-

      ботна сила, която той присъединява към своя производствен капитал;
      от друга страна, продавачът-работник превръща своята стока (работ-

      на сила) в пари, които той изразходва като доход, именно чрез което

      той се оказва в състояние отново и отново да продава и по такъв на-

      чин да поддържа своята работна сила; следователно самата негова

      работна сила е неговият капитал в стокова форма, който е постоянен

      източник на неговия доход. В действителност работната сила е него-

      во имущество (което постоянно се възобновява, възпроизвежда), а не
      капитал. Тя е единствената стока, която той постоянно може и трябва

      да продава, за да живее, и която действа като капитал (променлив)

      едва  в  ръцете  на  купувача,  капиталиста. Обстоятелството,  че  един

      човек е постоянно принуден отново и отново да продава на трето ли-

      це своята работна сила, т.е. самия себе си, доказва според спомена-

      тите икономисти, че той е капиталист, защото постоянно има да про-

      дава „стока“ (самия себе си). В такъв смисъл и робът ще стане капи-
      талист, макар той веднъж завинаги да се продава от трето лице като




                                                           128
   123   124   125   126   127   128   129   130   131   132   133