Page 150 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

1000 в пари, 800 , превърнати в 800 II (средства за потребление), и
c
m
v
400 ф.ст. в пари.

II хвърля в обръщение 1800c във вид на стоки (средства за потребле-
ние) и 400 ф.ст. във вид на пари; след завършване на обмяната то

има: 1800 в стоки I (средства за производство) и 400 ф.ст. в пари.

Сега ни остават още на страната на I подразделение 200 (в средст-
m
ва за производство), на страната на II подразделение — 200 (d) (в
c
средства за потребление).

Според приетото от нас, I за 200 ф.ст. купува средства за потребле-

ние c (d) на обща стойност 200; но II задържа тези 200 ф.ст., тъй като

те са 200 (d) изхабяване, следователно не подлежат на непосредст-
c
вена обмяна в средства за производство. И така 200 I не могат да
m
бъдат продадени; при от принадената стойност, подлежаща на

възстановяване, не може да бъде реализирана, не може да се пре-

върне от своята натурална форма на средства за производство в на-

турална форма, на средства за потребление.

Това не само противоречи на предпоставката, че имаме просто възп-

роизводство; това самò по себе си не е хипотеза за обяснение на

превръщането на 200 (d) в пари. Това по-скоро значи, че такова
c
превръщане е изобщо необяснимо. Тъй като не може да се докаже по

какъв начин 200 (d) могат да се превърнат в пари, приема се, че I от
c
любезност ги превръща в пари именно защото I не е в състояние да

превърне в пари собствения си остатък от 200 . Да се вижда в това
m
нормална операция на механизма на обмяна е все едно да се прие-

ма, че 200 ф.ст. всяка година падат от небето, именно за да превръ-

щат редовно 200 (d) в пари.
c

Но нелепостта на такава хипотеза не се хвърля така непосредствено

в очи, когато Im не се явява в такава примитивна форма на съществу-

ване, именно като съставна част на стойността на средства за произ-

150