Page 152 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

От това се вижда, че дори ако се абстрахираме от нашата същинска

цел, абсолютно необходимо е да разглеждаме процеса на възпроиз-

водство в неговата основна форма, в която са отстранени всички за-
тъмняващи въпроса странични обстоятелства, за да се освободим от

фалшивите извъртания, които създават привидност на „научно“ обяс-

нение, когато от самото начало се направи предмет на анализ об-

щественият процес на възпроизводство в неговата заплетена конк-

ретна форма.

И така законът, че парите, авансирани от капиталистическия произ-

водител за обръщение, при нормален ход на възпроизводство (било

просто, било разширено), трябва да се връщат в своя изходен пункт

(при което е безразлично дали парите принадлежат на капиталисти-

чески производители, или са взети в заем) — този закон веднаж за-

винаги изключва хипотезата, че 200 II (d) се превръщат в пари пос-
c

редством парите, които I е авансирало.

69
(горе)

2) ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ В НАТУРА

След отстраняване на току-що разгледаната хипотеза остават още

само такива възможности, които освен възстановяване на изхабява-

нето в пари включват и възстановяване в натура на основния капи-

тал, животът на който е напълно завършил.

Досега приемахме:

a) че 1000 ф. ст., които I е платило във вид на работна заплата, се

изразходват от работниците за II на същата стойност, т.е. че те купу-
c
ват с тези 1000 ф.ст. средства за потребление.

Че I авансира тук тези 1000 ф. ст. в пари, е просто констатиране на

факт. Работната заплата трябва да бъде изплатена в пари от съот-

ветните капиталистически производители; след това тези пари се из-

разходват от работниците за средства за живот и на свой ред отново

152