Page 151 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

водство, следователно като съставна част на стойността на стоки,

които техните капиталистически производители трябва да реализират

в пари чрез продажба, а вместо това се оказва в ръцете на онези, с
които капиталистите делят принадената стойност, например

като поземлена рента в ръцете на земевладелците или като лихва в

ръцете на паричните заемодатели. Но ако частта от съдържащата се

в стоките принадена стойност, която промишленият капиталист тряб-

ва да отстъпи като поземлена рента или като лихва на други съпри-

тежатели на принадена стойност, дълго време не може да бъде реа-

лизирана посредством продажба на самите стоки, това значи край и
за плащането на рента или лихва и поради това нито земевладелци-

те, нито получателите на лихва не могат посредством изразходване

на рента и лихва да послужат като deus ех machina *51a) 51a*за да прев-

ръщат в пари по свое желание определени части от годишното про-

изводство. Също така стои работата с разходите на всички така на-

ричани непроизводствени работници — държавни чиновници, лекари,

адвокати и т.н. и изобщо всички, които във форма на „голяма публи-

ка“ оказват на икономистите „услугата“ да обясняват необясненото от
тях.

Също така малко помага в случая, ако вместо пряка обмяна между I и

II — между двете крупни подразделения на самите капиталистически

производители — бъде привлечен като посредник търговец и с по-

мощта на неговите „пари“ се заобиколят всички затруднения. Напри-

мер в дадения случай 200 I в края на краищата трябва да бъдат
m
окончателно продадени на промишлените капиталисти от II. Нека те
преминат през ръцете на редица търговци, последният от тях все пак

ще се окаже — съгласно хипотезата — в същото положение по отно-

шение на II, в каквото са се намирали отначало капиталистическите

производители от I, т.е. те не могат да продадат на II подразделение

200 I и нещастната покупна сума не може да възобнови същия про-
m
цес за I.

151