Page 188 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 188

«посредством тази работна заплата» (стр. 240).


      И така, капиталистите плащат на работниците 100 ф.ст. работна зап-

      лата, а после продават на работниците собствения им продукт за 120

      ф.ст., така че при капиталистите не само се стичат обратно тези 100

      ф.ст., но те още и печелят 20 ф.ст.? Това е невъзможно. Работниците

      могат да платят само с пари, които са получили във форма на работ-
      на заплата. Ако те са получили от капиталистите 100 ф.ст. работна

      заплата, те могат да купят само за 100 ф.ст., а не за 120 ф.ст. Значи,

      така работата не излиза. Но има още един път. Работниците купуват

      от капиталистите стока за 100 ф.ст., но в действителност получават

      стока на стойност само 80 ф.ст. Поради това те безусловно са изма-

      мени с 20 ф.ст. А капиталистът безусловно се е обогатил с 20 ф.ст.,

      защото  той  фактически  е  платил  работната  сила  20%  под  нейната
      стойност или по околен път е приспаднал от номиналната  работна

      заплата 20 ф.ст.



      Капиталистическата класа би достигнала същата цел, ако тя от само-

      то начало плати на работниците работна заплата само от 80 ф.ст., а

      после им достави срещу тези 80 ф.ст. в пари стокова стойност дейст-

      вително от 80 ф.ст. Това е наглед нормалният път — ако се разглеж-

      да цялата капиталистическа класа, — защото според самия господин
      Детю, работническата класа трябва да получава „достатъчна работна

      заплата“ (стр. 219), тъй като тази работна заплата трябва да ѝ стигне

      най-малко  да  поддържа  своето  съществуване  и  своята  работоспо-

      собност,  „да  си  набавя  най-необходимите  средства  за  живот“  (стр.

      180). Ако работниците не получават такава достатъчна заплата, това

      е, според същия Детю, „смъртта на промишлеността“ (стр. 208), сле-

      дователно, както изглежда, това съвсем не е средство за обогатяване
      на капиталисти. Но колкото и висока да е работната заплата, плаща-

      на от капиталистическата класа на работническата класа, тя има оп-

      ределена стойност, например 80 ф.ст. Следователно, ако капиталис-

      тическата класа плаща на работниците 80 ф.ст., тя е длъжна да им

      достави срещу тези 80 ф.ст. стокова стойност от 80 ф.ст. и поради


                                                           188
   183   184   185   186   187   188   189   190   191   192   193