Page 192 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

те капиталисти на капиталистите-рентиери. Представлява ли това

връщане на пари средство за обогатяване на промишлените капита-

листи, както фантазира Детю? Преди сделката те са имали стойност-
на сума от 200 ф.ст. — 100 ф.ст. в пари, 100 ф.ст. в средства за пот-

ребление. След сделката те имат само половината от първоначална-

та стойностна сума. Те отново имат тези 100 ф.ст. в пари, но те са за-

губили тези 100 ф.ст. в средства за потребление, които са преминали

в ръцете на капиталистите-рентиери. Следователно те са станали не

със 100 ф.ст. по-богати, а със 100 ф.ст. по-бедни. Ако те вместо по

такъв околен път — първо да платят 100 ф.ст. в пари, а после да по-
лучат тези 100 ф.ст. пари обратно като заплащане на средства за

потребление за 100 ф.ст — биха платили направо рента, лихва и т.н.

в натуралната форма на своя продукт, при тях не биха се върнали от

обръщение никакви 100 ф.ст. в пари, защото те не биха хвърлили в

обръщение никакви 100 ф.ст. в пари. По пътя на натуралното запла-

щане работата би изглеждала просто така, че те биха задържали за

себе си едната половина от принадения продукт на стойност 200
ф.ст., а другата половина биха предали без еквивалент на капиталис-

тите-рентиери. Дори Детю не би почувствувал изкушението да обяви

това за средство за обогатяване.

Разбира се, земята и капиталът, които промишлените капиталисти са

заели от капиталистите-рентиери и за които те трябва да платят на

последните част от принадената стойност във форма на поземлена

рента, лихва и т.н., са им носили печалба, защото те са едно от усло-
вията за производство както на продукта изобщо, така и на онази част

от продукта, която е принаден продукт, или в която се изразява при-

надената стойност. Тази печалба произтича от използване на взети

под наем и в заем земя и капитал, а не от цената, която се плаща за

тях. Напротив, тази цена е отбив от печалбата. Иначе би трябвало да

се твърди, че промишлените капиталисти биха станали не по-богати,

а по-бедни, ако те биха могли да задържат за себе си и втората по-
ловина от принадената стойност, вместо да я дават на други. Но та-

192