Page 189 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

това възвръщането на тези 80 ф.ст. не я обогатява. А ако тя им пла-

ща в пари 100 ф.ст. и им продава срещу тези 100 ф.ст. стокова стой-

ност от 80 ф.ст., тя им плаща в пари 25% повече от тяхната нормална
работна заплата, но им доставя срещу тези пари 25% по-малко стока.

С други думи: фондът, от който капиталистическата класа изобщо из-

влича своята печалба, би се образувал посредством приспадане от

нормалната работна заплата, посредством заплащане на работната

сила под нейната стойност, т.е. под стойността на средствата за жи-
вот, необходими за нормално възпроизводство на работната сила

във вид на наемни работници. Следователно, ако би се плащала

нормална работна заплата, което според Детю трябва да става, не би

съществувал никъкъв фонд печалба нито за промишлениците, нито

за капиталистите-рентиери.

И така господин Детю би трябвало да сведе цялата тайна на обогатя-
ването на капиталистическата класа до следното: посредством прис-

падане от работната заплата. В такъв случай не съществуват дру-

ги фондове на принадена стойност, за които той говори в пункт 1 и 3.

И така, във всички страни, където паричната работна заплата на ра-

ботниците е сведена до стойността на средствата за потребление,

необходими за тяхното съществуване като класа, не би съществувал
за капиталистите нито фонд потребление, нито фонд натрупване,

следователно не би съществувал и фонд за съществуване на капи-

талистическата класа, а следователно не би съществувала и капита-

листическа класа. А при това така би било според Детю във всички

богати, развити страни на старата цивилизация, защото тук

«в нашите пуснали стари корени общества, фондът, от който се покрива

работната заплата ... е почти постоянна величина» (стр. 202).

И при отбива от работната заплата обогатяването на капиталистите

произтича не от това, че те първо плащат на работника 100 ф.ст. в

пари, а после му доставят срещу тези 100 ф.ст. в пари 80 ф.ст. в сто-

189