Page 190 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

ки — следователно стока за 80 ф.ст. всъщност се привежда в обръ-

щение посредством парична сума от 100 ф.ст., 25% по-голяма, — а

от това, че капиталистът присвоява от продукта на работника не само
принадената стойност, — онази част от продукта, в която се изразява

принадена стойност, — но и 25% от онази част на продукта, която във

форма на работна заплата би трябвало да се падне на работника. По

такъв нелеп начин, както си представя нещата Детю, капиталистичес-

ката класа не би спечелила абсолютно нищо. Тя плаща на работни-

ците 100 ф.ст. като работна заплата и срещу тези 100 ф.ст, връща на

работника от собствения му продукт 80 ф.ст. стокова стойност. Но
при следващата операция тя пак трябва да авансира за същата про-

цедура 100 ф.ст. Следователно тя си прави само безполезно удовол-

ствие да авансира 100 ф.ст. в пари и да доставя срещу тях 80 ф.ст. в

стоки, вместо да авансира 80 ф.ст. в пари и да доставя срещу тях 80

ф.ст. в стоки. Т.е. тя без всякаква полза постоянно авансира за об-

ръщението на своя променлив капитал 25% по-голям паричен капи-

тал, което е съвсем странен начин на обогатяване.

3) Най-после, капиталистическата класа продава

«на капиталистите-рентиери, които ѝ плащат с част от своя доход, още

неизразходван за наеманите непосредствено от тях работници; така че
цялата рента, плащана всяка годна от капиталистическата класа на ка-

питалистите-рентиери, по единия или другия от тези пътища се стича
обратно при нея.»

По-рано ние видяхме, че промишлените капиталисти

«заплащат с част от своите печалби цялата част от своето потребление,

предназначена за удовлетворяване на техните потребности.»

И така, да приемем, че техните печалби = 200 ф.ст. Нека например

те употребяват 100 ф.ст. за своето индивидуално потребление. Но

останалата половина = 100 ф.ст. принадлежи не на тях, а на капита-

листите-рентиери, т.е. на получателите на поземлена рента и на ка-

190