Page 25 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

форма, в която тази част съществува, но и вследствие на нейното

функциониране като капитал.

По отношение на втората категория работници, т.е. на онези, които

непосредствено произвеждат средства за потребление, определени-

ята ка А. Смит не са съвсем точни. Той казва именно, че в такива от-

расли на труда във фонда на непосредственото потребление влизат

(go to) и цената на труда, и продуктът:

«цената» (т.е. парите, получени като работна заплата) — «в потребител-

ния фонд на работниците, продуктът — в потребителния фонд на
други лица (that of other people), съществуването на които се подобрява,

удобствата и удоволствията на които растат благодарение на труда на

тези работници».

Но работникът не може да живее с „цената“ на своя труд, с парите,

които му се дават като работна заплата; той реализира тези пари, ка-

то купува с тях средства за потребление, които могат отчасти да се

състоят от онези сортове стоки, които той самият е произвел. От дру-

га страна, неговият собствен продукт може да бъде такъв, че той вли-
за само в потреблението на експлоататорите на труда.

След като по този начин е изключил напълно основния капитал от

„чистия доход“ на страната, А. Смит продължава:

«При все че цялата сума на разходите, направени за поддържане на ос-

новния капитал, необходимо се изключва по такъв начин от чистия доход

на обществото, не е такъв случаят с разходите за поддържане на обо-
ротния капитал. От четирите части, от които се състои този капитал: па-

ри, средства за живот, сурови материали и готови изделия, трите пос-
ледни, както вече казахме, постоянно се изтеглят от него и се включват

или в основния капитал на обществото, или в неговите запаси, предназ-
начени за непосредствено потребление. Онази част от тези отиващи за

потребление предмети, която не се употребява за възстановяване на

първия» {на основния капитал}, постъпва изцяло в състава на последни-
те» {в запаса за непосредствено потребление} «и е част от чистия доход

25