Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

дукт (или стоков капитал) на обществото да се равнява на сумата на

стоковите продукти на тези индивидуални капитали; следователно

макар разлагането на стоковата стойност на нейните съставни части,
което важи за всеки индивидуален стоков капитал, трябва да важи и в

последна сметка действително важи и за капитала на цялото общес-

тво, все пак формата на проява, в която те се явяват в цялостния

обществен възлроизводствен процес, е разлачна.

Второ: Дори на база на простото възпроизводство се извършва не
само производство на заплати (променлив капитал) и принадена

стойност, но и пряко производство на нова постоянна капиталова

стойност; макар работният ден да се състои само от две части: от ед-

на част, в която работникът възстановява променливия капитал, в

действителност произвежда еквивалент, необходим за покупка на не-

говата работна сила, и от втора част, в която той произвежда прина-

дена стойност (печалба, рента и пр.). — Именно ежедневният труд,
изразходван за възпроизводство на средства за производство — и

чиято стойност се разпада на заплата и принадена стойност, — се

реализира в нови средства за производство, които възстановяват

постоянната част на капитала, изразходвана за производство на

средства за потребление.

Главните затруднения, по-голямата част от които е вече разрешена в

предшестващото изложение, се срещат при разглеждане не на нат-
рупването, а на простото възпроизводство. Ето защо, когато става

дума за движението на годишния продукт на обществото и неговото

възпроизводство, зависещо от обръщението, А. Смит (кн. II), както

преди и Кене („Tableau èconomique“) изхождат от простото възпроиз-

водство.

30