Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 12

И така начинът на връщане се определя във всеки отделен случай от

           действителния кръгооборот на възпроизвеждащия се капитал и на него-

           вите отделни видове. Но връщането на дадения в заем капитал приема
           форма на обратно плащане, тъй като авансирането, отчуждаването на

           този капитал има форма на заем.


           В тази глава ние се занимаваме само със същинския паричен капитал, от

           който са произлезли всички други форми на давания в заем капитал.


           Даденият в заем капитал се стича обратно два пъти; в процеса на възп-
           роизводство той се връща към функциониращия капиталист, а след това

           връщането се повтаря още веднъж като предаване капитала на креди-

           тора, на паричния капиталист, като обратно изплащане капитала на него-
           вия действителен собственик, на юридическата изходна точка на капи-

           тала.


           В действителния процес на обръщение капиталът винаги се явява само

           като стока или пари и неговото движение се свежда до редица актове на
           покупка  и  продажба.  Накратко  казано,  процесът  на  обръщението  се

           свежда до метаморфозата на стоката. Друго е, ако разгледаме процеса

           на възпроизводството като цяло. Ако вземем за изходна точка парите (ра-
           ботата няма да се измени, ако вземем за изходна точка стоката, защото

           в такъв случай ние изхождаме от нейната стойност и следователно разг-
           леждаме самата стока sub specie (във вид. ред.) на пари), ние ще видим,

           че известна сума пари е изразходвана и след известен период се връща
           обратно с известно увеличение. Връща се обратно възстановената аван-

           сирана парична сума плюс принадена стойност. Тя се е съхранила и уве-

           личила, извършвайки известно кръгообразно движение. Но парите, до-
           колкото те се дават в заем като капитал, се дават в заем именно като

           такава съхраняваща се и увеличаваща се парична сума, която след из-
           вестен период се връща с известна прибавка и винаги може отново да

           започне същия процес. Те не се изразходват нито като пари, нито като
           стока, т.е. те не се разменят срещу стока, ако са авансирани във вид на

           пари, и не се продават срещу пари, ако са авансирани във вид на стока.

           Те се изразходват като капитал. Отношението към самия себе си, в което
           се представя капиталът, ако капиталистическият производствен процес

           се разглежда като цяло и като единство, отношение, в което капиталът се


                                                            12
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17