Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

явява като пари, които раждат пари, се сраства тук с парите без извър-

ващо междинното движение, просто като техен характер, тяхна опреде-

леност. И в тази определеност те се отчуждават, когато се дават в заем
като паричен капитал.

Прудон странно разбира ролята на паричния капитал («Gratuitè du Crèdit.

Discussion entre m. F. Bastiat et m. Proudhon». Paris, 1850). Заемът се

струва на Прудон като зло, защото той не е продажба.

Заемът срещу лихва

«е възможност постоянно да се възобновява продажбата на един и

същ предмет и постоянно да се получава отново неговата цена, без
никога да се отстъпва собствеността върху онова, което се продава»

(с.9).

Предметът, парите, къщата и т.н. не променят собственика си, както

става при покупка и продажба. Но Прудон изпуска предвид, че при отда-

ване на парите във форма на лихвоносен капитал срещу тях не се полу-
чава еквивалент. При всеки акт на покупка и продажба, щом изобщо се

извършват разменни процеси, имаме действително предаване на обекта.
Собствеността върху продадения предмет всеки пък се отстъпва. Обаче

стойността не се предава. При продажба се предава стоката, а не ней-
ната стойност, която се връща във форма на пари или — което тук пред-

ставлява само друга форма на парите — под форма на запис за дълг или

платежен титул. При покупката се предават парите, а не тяхната стой-
ност, която се възстановява във форма на стока. В продължение на це-

лия процес на възпроизводство промишленият капиталист запазва в свои
ръце една и съща стойност (като оставим настрана принадената стой-

ност), само че в различни форми.

Доколкото се извършва размяна, т.е. размяна на предмети, не става из-

менение на стойността. Един и същ капиталист държи винаги в ръцете си
една и съща стойност. Но доколкото се произвежда принадена стойност

от капиталиста, размяна не става; а когато се извършва размяна, прина-
дената стойност вече се съдържа в стоките. Ако разглеждаме не отдел-

ните разменни актове, а целия кръгооборот на капитала П—С—П', то

определена стойностна сума постоянно се авансира и същата тази стой-

13