Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 14

ностна сума плюс принадената стойност (печалбата), се изтегля от обръ-

           щение. В простите разменни актове осъществяването на този процес ос-

           тава, разбира се, невидимо. Но тъкмо на този процес на П като капитал
           почива лихвата, получавана от даващия в заем паричен капиталист, и

           тъкмо от този процес тя произтича.


                 «Наистина — казва Прудон — шапкарят, който продава шапки... по-

                 лучава в замяна тяхната стойност, не повече и не по-малко. Но капи-
                 талистът, който дава в заем пари... не само получава обратно нена-

                 мален своя капитал — той получава повече, отколкото е капиталът,
                 повече, отколкото е хвърлил в размяната, той получава свръх капи-

                 тала още и лихва» (с. 69).


           Шапкарят представлява тук промишления капиталист в противополож-

           ност на заемодаващия капиталист. Прудон очевидно не е проникнал в
           тайната на това, по какъв начин промишленият капиталист може да про-

           дава  стоката  по  нейната  стойност  (изравняването  по  производствени

           цени, по неговото разбиране, тук няма никакво значение) и тъкмо поради
           това да получава печалба свръх капитала, който той хвърля в размяната.

           Да допуснем, че производствената цена на 100 шапки = 115 ф.ст. и че
           тази производствена цена случайно е равна на стойността на шапките,

           т.е. че капиталът, който произвежда шапките, представлява капитал със

           среден обществен състав. Ако печалбата = 15%, то шапкарят реализира
           печалба 15 ф.ст., като продава своите стоки по тяхната стойност от 115

           ф.ст. На него те струват само 100 ф.ст. Ако той е произвеждал посредст-
           вом свой собствен капитал, то той слага в джоба си целия излишък от 15

           ф.ст.; ако е произвеждал посредством капитал, взет в заем, то той ще
           трябва може би от тези 15 ф.ст. да отстъпи 5 ф.ст. като лихва. Това ни

           най-малко не изменя стойността на шапките, а внася само изменение в

           разпределението на принадената стойност между различни лица, която
           се съдържа вече в тази стойност. Следователно, тъй като плащането на

           лихва не оказва влияние върху стойността на шапките, безсмислено е и
           следното твърдение на Прудон:*56



                 «Тъй като в търговията лихвата на капитала се прибавя към работ-
                 ната заплата на работника, за да състави заедно с работната заплата

                 цената на стоката, то работникът не може да изкупи продукта на своя


                                                            14
   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19