Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ностна сума плюс принадената стойност (печалбата), се изтегля от обръ-

щение. В простите разменни актове осъществяването на този процес ос-

тава, разбира се, невидимо. Но тъкмо на този процес на П като капитал
почива лихвата, получавана от даващия в заем паричен капиталист, и

тъкмо от този процес тя произтича.

«Наистина — казва Прудон — шапкарят, който продава шапки... по-

лучава в замяна тяхната стойност, не повече и не по-малко. Но капи-
талистът, който дава в заем пари... не само получава обратно нена-

мален своя капитал — той получава повече, отколкото е капиталът,
повече, отколкото е хвърлил в размяната, той получава свръх капи-

тала още и лихва» (с. 69).

Шапкарят представлява тук промишления капиталист в противополож-

ност на заемодаващия капиталист. Прудон очевидно не е проникнал в
тайната на това, по какъв начин промишленият капиталист може да про-

дава стоката по нейната стойност (изравняването по производствени

цени, по неговото разбиране, тук няма никакво значение) и тъкмо поради
това да получава печалба свръх капитала, който той хвърля в размяната.

Да допуснем, че производствената цена на 100 шапки = 115 ф.ст. и че
тази производствена цена случайно е равна на стойността на шапките,

т.е. че капиталът, който произвежда шапките, представлява капитал със

среден обществен състав. Ако печалбата = 15%, то шапкарят реализира
печалба 15 ф.ст., като продава своите стоки по тяхната стойност от 115

ф.ст. На него те струват само 100 ф.ст. Ако той е произвеждал посредст-
вом свой собствен капитал, то той слага в джоба си целия излишък от 15

ф.ст.; ако е произвеждал посредством капитал, взет в заем, то той ще
трябва може би от тези 15 ф.ст. да отстъпи 5 ф.ст. като лихва. Това ни

най-малко не изменя стойността на шапките, а внася само изменение в

разпределението на принадената стойност между различни лица, която
се съдържа вече в тази стойност. Следователно, тъй като плащането на

лихва не оказва влияние върху стойността на шапките, безсмислено е и
следното твърдение на Прудон:*56

«Тъй като в търговията лихвата на капитала се прибавя към работ-
ната заплата на работника, за да състави заедно с работната заплата

цената на стоката, то работникът не може да изкупи продукта на своя

14