Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 15

собствен труд.; «Да живееш от собствения си труд» е един принцип,

                 който при господството на лихвата съдържа в себе си противоречие»

                 (с. 105).*56)


           Колко лошо е разбрал Прудон природата на капитала, може да се види
           от  следната  фраза,  в  която  той  представя  движението  на  капитала

           изобщо като движение, характерно за лихвоносния капитал:


                 «Тъй като поради натрупване на лихвите капиталът-пари, след като

                 извърши редица обмени, винаги се връща към своя източник, следва
                 че заемът, който се прави от едно и също лице, носи печалба винаги

                 на същото лице» [с. 154].


           Но какво остава за него загадъчно в своеобразното движение на лихво-

           носния капитал? Категориите: покупка, цена, отстъпване на предмети и

           онази неосъществена форма, в която се появява тук принадената стой-
           ност; накратко, явлението, че тук капиталът като капитал е станал стока

           и че поради това продажбата се е превърнала в заем, а цената — в дял
           от печалбата.



           Връщането на капитала към своята изходна точка е изобщо характерно
           за  движението  на  капитала,  който  извършва  цялото  обръщение.  Това

           съвсем  не  е  отличителна  черта  само  на  лихвоносния капитал.  Харак-
           терна за него е само външната форма на връщане, която е откъсната от

           осъществяващия  кръгооборот.  Капиталистът,  който  дава  в  заем,  отс-

           тъпва своя капитал, предава го на промишления капиталист, без да по-
           лучава еквивалент. Това предаване изобщо не е акт от действителния

           процес  на  обръщението  на  капитала,  то  само  подготвя  обръщението,
           който трябва да бъде извършен от промишления капиталист. Това първо

           преместване на парите не изразява никакъв акт на метаморфозата: нито
           покупка, нито продажба. Собствеността не се отстъпва, тъй като не става

           размяна и не се получава еквивалент. Връщането на парите от ръцете на

           промишления капиталист в ръцете на далия ги в заем просто допълва
           първия акт на отстъпване на капитала. Авансираният в парична форма

           капитал чрез процеса на обръщението отново се връща при промишле-
           ния капиталист в парична форма. Но тъй като при изразходването капи-

           талът не му е принадлежал, то и при връщането той не може да му при-
           надлежи. Обстоятелството, че този капитал е преминал през процес на



                                                            15
   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19   20