Page 107 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

тявания на страната, беше през последните три или четири години

изчерпан за разходи за военни нужди, които не носят печалба. Да си

призная, аз бях изненадан, че лихвата не се вдигна още по-високо
или, с други думи, бях изненадан, че недостигът на капитали поради

тези колосални операции не се засили още повече, отколкото вие
вече наблюдавахте.»

Каква великолепна игра на думи у нашия лихварски логик! Той пак се
явява тук със своята повишена стойност на капитала! Вероятно той си

въобразява, че на едната страна е ставало това колосално разширяване
на процеса на възпроизводство, следователно натрупване на действите-

лен капитал, а на другата страна се е намирал «капиталът», по отноше-
ние на който се появило «колосално търсене», предизвикано от стремежа

да се осъществи това колосално увеличение на търговията! Но нима са-

мото това колосално увеличение на производството не представляваше
увеличение на капитала, и нима, създавайки търсене, то заедно с това не

създаваше и предлагане и дори увеличено предлагане на паричен капи-
тал? Ако лихвеният процент се вдигна много високо, то беше само защото

търсенето на паричен капитал растеше още по-бързо, отколкото предла-
гането, с други думи, защото с разширението на промишленото производ-

ство се разшири и неговата организация на базата на кредитната сис-

тема. С други думи, действителното разширение на промишлеността пре-
дизвика засилено търсене на «заеми» и това последното търсене е оче-

видно онова, което нашият банкер разбира под «колосално търсене на

капитал». Разбира се, не разширението на простото търсене на капитал
повдигна износната търговия от 45 на 120 милиона. И какво разбира по-

нататък Оувърстън, когато казва, че погълнатите от Кримската война
ежегодни спестявания на страната образуват естествен източник на

предлагането за това голямо търсене? Първо, с какво натрупваше Анг-
лия през периода от 1792—1815 г., когато войната беше съвсем не та-

кава, каквато е малката Кримска война? Второ, ако естественият източ-

ник е пресъхнал, от какъв източник тогава се стича капиталът? Както е
известно, Англия не е сключвала заеми от други нации. Но ако наред с

естествения източник има още и изкуствен, то за една нация най-прият-
ният метод би бил да използва естествения източник за война, а изкуст-

вения източник — в търговията. Но ако беше налице само старият пари-
чен капитал, би ли могъл той да удвои своята ефективност чрез висок

107