Page 109 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ще прекратят своята дейност.»

(Разбира се, ако могат да направят това, без да се разорят. Докато имат
висока печалба, те ще плащат дисконта, защото искат това, а щом тя е

ниска, те ще плащат, защото са принудени да плащат.)

«Какво означава дисконтът? Защо някой сконтира една полица?...

Защото иска да получи повече капитал.»

(Стоп! Защото той иска да изпревари обратния приток в парична форма

на своя твърдо заангажиран капитал и да избегне застоя в своята работа.
Защото той трябва да посрещне срочни плащания. Той иска да увеличи

капитала си само когато работите вървят добре, или ако спекулира с
чужди капитали, дори когато работите вървят зле. Дисконтът в никой слу-

чай не е само средство за разширяване на сделките.)

«А защо иска той да получи в свое разпореждане голям капитал? За-

щото иска да приложи този капитал; а защо иска да приложи този

капитал? Защото това е изгодно, но за него би било неизгодно, ако
дисконтът поглъщаше неговата печалба.»

Този самодоволен логик приема, че полиците се сконтират само за раз-

ширяване на сделките и че сделките се разширяват, защото носят пе-

чалба. Първата предпоставка е погрешна. Обикновеният делови човек
сконтира, за да антиципира паричната форма на своя капитал и с това да

осигури непрекъснатост на процеса на възпроизводство; не за да раз-
шири предприятието или да се снабди с добавъчен капитал, а за да урав-

новеси кредита, който дава, с кредита, който получава. И ако започне да
разширява своето предприятие чрез кредит, то дисконтът на полиците

ще му принесе малко полза, тъй като дисконтът е само превръщане на

намиращия се вече в неговите ръце паричен капитал от една форма в
друга; той ще предпочете да сключи твърд заем за по-дълъг срок. Впро-

чем рицарят на кредита сконтира своите фиктивни полици, за да разшири
своята дейност, за да покрие една несолидна сделка с друга, не за да

получи печалба, а за да получи в свое разпореждане чужд капитал.

След като отъждествява по този начин дисконта със заем на добавъчен

капитал (a не с превръщане на полици, които представляват капитал, в

налични пари, господин Овърстън веднага отстъпва, щом го притиснат.
………………………………………….109