Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 111

могло тогава да се твърди, че спадането на лихвения процент е про-

                 излязло от силното намаление на сделките?» — «Аз казах, че неот-

                 давнашното силно повишение на лихвения процент, а не неговото
                 спадане, е тясно свързано със силното разширение на сделките».


           Но Кейли е казал следното: ако повишението на лихвения процент, за-

           едно с намалението на златния запас е показател за разширение на сдел-

           ките, то в такъв случай понижението на лихвения процент заедно с уве-
           личението на златния запас трябва да бъде показател за намаление на

           сделките. На това Оувърстън не може да даде никакъв отговор.


                 (3736.  въпрос:)  «Спомням  си,  че  Вие»  в  текста  стои  постоянно

                 Lordship (Ваша светлост. ред.) «бяхте казали, че парите са оръдие
                 за получаване на капитал.» (Каква безсмислица да се смятат за оръ-

                 дие за получаване на капитал; те са форма на капитала.) «При нама-
                 ление на златния запас» (на Английската банка) «не се ли състои,

                 напротив, голямото затруднение в това, че капиталистите не могат

                 да си набавят пари?» — (Оувърстън:) «Не, не са капиталистите, а
                 некапиталистите, които търсят да си набавят пари; а защо те търсят

                 пари?... Защото посредством парите те получават в свое разпореж-
                 дане капитала на капиталистите, за да водят работата на хора, които

                 не са капиталисти.»


           Тук той направо обяснява, че фабрикантите и търговците не са капита-

           листи и че капиталът на капиталиста е само паричният капитал.


                 (3737.) «Нима хората, които теглят полици, не са капиталисти?» —

                 «Хората, които теглят полици, могат да бъдат капиталисти, а могат и
                 да не бъдат».



           Тук той се е хванал здраво. Поставя му се въпрос, не представляват ли
           полиците  на  търговците  стоки,  които  те  са  продали  или  натоварили.

           Овърстън отрича, че тези полици точно така представляват стойността
           на стоките, както банкнотите представляват златото. (3740, 3741.) Това е

           вече безсрамие!


                 (3742.) «Не е ли целта на търговеца да получи пари?» — «Не, полу-

                 чаването на пари не е целта при тегленето на полицата; получава-

                 нето  на  пари  е  целта  при  сконтирането  на  полиците.»
                 ……………………………………111
   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115   116