Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 110

(3730. Въпрос:) «Нима търговците, веднъж ангажирали се в някоя ра-

                 бота, не се оказват принудени да продължават известно време спо-

                 ите операции, въпреки временното повишаване на лихвата?» — (Оу-
                 върстън) «Няма съмнение, че ако при някаква отделна сделка някой

                 може да получи в свое разпореждане капитал срещу по-нисък лихвен
                 процент вместо срещу висок, то един такъв случай, взет от тази ог-

                 раничена гледна точка, е за него приятен.»


           Затова пък колко безгранична е гледната точка на господни Оувърстън,

           когато той под «капитал» неочаквано разбира само своя банкерски капи-
           тал и затова смята човека, който сконтира при него полици, за човек без

           капитал, тъй като неговият капитал съществува в стокова форма или тъй
           като паричната форма на капитала е в този случай полица, която гос-

           подни Овърстън превръща в друга парична форма.


                 (3732.) «Можете ли във връзка с банковия закон от 1844 г. да посо-

                 чите какво е било приблизителното отношение на лихвения процент

                 към златния резерв на банката; вярно ли е, че когато златото в бан-
                 ката е възлизало на 9 или 10 милиона, лихвеният процент е бил 6

                 или 7%, а когато златото възлизало на 16 милиона, лихвеният про-
                 цент е бил приблизително 3—4% ?» (Авторът на въпроса иска да го

                 застави да му обясни лихвения процент, доколкото той се определя

                 от количеството на златото в банката, с лихвения процент, доколкото
                 той се определя от стойността на капитала.) — «Аз няма да кажа, че

                 това е така... но ако е така, ние би трябвало, по мое мнение, да взе-
                 мем още по-строги мерки от онези, които бяха взети през 1844 г.; за-

                 щото ако беше истина, че колкото е по-голям златният запас, толкова
                 е по-нисък лихвеният процент, тогава, съгласно този възглед по въп-

                 роса, ние би трябвало веднага да се заемем да увеличим златния

                 запас до неограничена сума и тогава бихме свели лихвата до нула.»


           Ни най-малко несмутен от тази лоша шега, авторът на въпроса, Кейли,
           продължава:



                 (3733.) «Нека да е така, да приемем, че на банката се върнеха 5 ми-
                 лиона злато, в такъв случай златният запас през следващите шест

                 месеца би възлязъл на около 16 милиона, и да приемем, че благода-
                 рение на това лихвеният процент би спаднал на 3 или 4% — как би



                                                           110
   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115