Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

превръщаме в капитал се извършва само в ръцете на В. Но за А той вече

е станал капитал поради простото му предаване на В. Действителното

връщане на капитала от процеса на производство и обръщение става

само за В. Но за А връщането става в същата форма, както и отчужда-

ването. От ръцете на В капиталът отново се връща в ръцете на А. Отс-
тъпването, даването в заем на парите за известно време и обратното им

получаване с лихва (принадена стойност) — ето цялата форма на движе-

нието, която принадлежи на лихвоносния капитал като такъв. Действи-
телното движение на дадените в заем пари като капитал е операция, ко-

ято лежи извън сделките между кредитори и заемополучатели. В самите
тези сделки осъществяването е заличено, невидимо, невключено, непос-

редствено. Ката особен вид стока на капитала е присъщо и особен вид
отчуждаване.

Затова и връщането се изразява тук не като следствие и резултат на оп-
ределен ред икономически актове, а като следствие на една специална

юридическа сделка между купувач и продавач. Времето на връщане за-

виси от хода на процеса на възпоопзводството; при лихвоносния капитал
неговото връщане като капитал като че ли зависи от самото споразуме-

ние между кредитор и заемополучател. Така че по отношение на тази
сделка връщането на капитала се явява вече не като резултат, които се

определя от производствения процес, а така, като че ли даденият в заем

капитал никога не е изгубвал формата на пари. Разбира се, тези сделки
фактически се определят от действителното връщане на капитала. Но

това не се проявява в самата сделка. Също и на практика съвсем не ви-
наги става така. Ако действителното връщане не е станало навреме, то

заемополучателят трябва да търси друг спомагателен източник, за да се
издължи пред кредитора. Чистата форма на капитала — парите, които се

изразходват във вид на сумата А и след известен интервал време се връ-

щат обратно във вид на сумата А + . А без каквото и да е било друго

посредничество освен този интервал време — е само ирационална
форма на действителното движение на капитала.

В действителното движение на капитала неговото обратно връщане е
един момент от процеса на обръщението. Отначало парите се превръщат

в средства за производство; производственият процес ги превръща в

17