Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

възпроизводство, не може да го превърне в собственост на промишления

капиталист. Следователно той трябва да върне този капитал на онзи,

който го е дал в заем. Първото разходване на капитала, което го предава
от ръцете на кредитора в ръцете на заемополучателя, е юридическа

сделка, която няма нищо общо с действителния процес на възпроизвод-
ство на капитала, а само го подготвя. Обратно плащане, което отново

предава върналия се обратно капитал от ръцете на заемополучателя в
ръцете на кредитора, е втора юридическа сделка, допълнение на пър-

вата; първата подготвя действителния процес, втората е заключителен

акт, който става след завършване на последния. Следователно изход-
ната точка и точката на връщането — даването и връщането на заетия

капитал — се явяват като произволни движения, които се осъществяват
чрез юридически сделки, ставащи преди и след действителното движе-

ние на капитала и нямащи никакво отношение към самото това движение.
За действителното движение на капитала би било безразлично, ако капи-

талът принадлежеше от самото начало на промишления капиталист и по-

ради това само се връщаше при него като негова собственост.

В първия, встъпителния акт, кредиторът предава своя капитал на заемо-
получателя. Във втория, допълнителния и заключителен акт заемополу-

чателят връща капитала на кредитора. Доколкото се взема под внимание

само сделката между двамата и — ако оставим засега лихвата настрана
— доколкото следователно се отнася само за движението на самия даден

в заем капитал между кредитор и заемополучател, двата тези акта (неза-

висимо от това, дали ще бъдат отделени един от друг чрез повече или
по-малко продължителен интервал от време, в който се извършва дейст-

вителното движение на възпроизводство на капитала) обхващат цялото
това движение. А това движение — даване при условие за връщане — е

изобщо движението на даването в заем и вземането в заем, на тази спе-
цифична форма на само условното отчуждаване на пари или стока.

Движението, което е характерно за капитала изобщо — връщането на па-
рите към капиталиста, връщането на капитала към неговата изходна

точка — придобива за лихвоносния капитал чисто външен вид, откъснат

от действителното движение, за форма на което той служи. А дава сво-
ите пари не като пари, а като капитал. С капитала тук не става никакво

изменение. Той само преминава в други ръце. Неговото действително

16