Page 137 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Съвсем не голямото търсене на заеми, както казва той, отличава перио-

дите на застой от периодите на процъфтяване, а лекотата, с която това

търсене се задоволява във време на процъфтяване, и трудността, с която
то се задоволява при настъпил застой. Защото именно огромното разви-

тие на кредитната система в периодите на процъфтяване, а следова-
телно и колосалното увеличение на търсенето на заемен капитал и го-

товността, с която предлагането се поставя на негово разположение в та-
кива периоди, създават кредитните затруднения в период на застой. Сле-

дователно не разликата във величината на търсенето на заеми характе-

ризира двата периода.

Както вече бе казано по-рано, двата периода се различават преди всичко
по това, че в период на процъфтяване преобладава търсенето на средс-

тва за обръщение между потребители и търговци, а в период на депресия

— търсенето на средства за обръщение между капиталисти. В период на
застой в дейността първото търсене намалява, а второто расте.

Това, което на Фулертън и на други се струва като решаващо важно, е
феноменът, че в такива времена, когато размерите на securities — на за-

лозите срещу заеми и полиците — в разпореждане на Английската банка
се увеличават, нейното банкнотно обръщение намалява и обратно. Но

размерът на securities отразява обема на паричните операции, на сконти-

раните полици и на заемите срещу търсени ценни книжа. Така Фулертън
в приведеното по-горе място (забележка 90,) казва, че «ценните книжа

(securities), намиращи се в разпореждане на Английската банка, обикно-
вено се колебаят в посока, противоположна на нейното банкнотно обръ-

щение, и това потвърждава изпитаното правило на частните банки, че
никоя банка не може да увеличи количеството на своите банкноти, ако

това количество отговаря на обикновените цели на едно банково обръ-

щение; а ако банката «иска да дава заеми над тази сума, тя трябва да
върши това със своя капитал, т.е. или да пусне в оборот ценни книжа, или

да употреби за тази цел парични постъпления, които иначе би вложила в
ценни книжа».

Тук обаче се изяснява какво разбира Фулертън под капитал. Какво се на-
рича тук капитал? Това, че банката не може повече да дава заеми със

свои собствени банкноти, с платежни обещания, които, разбира се, нищо

137