Page 140 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 140

защото във форма на стоки той или съвсем не може да бъде прехвърлен,

           или само с твърде големи загуби. Страхът на съвременната банкова сис-

           тема пред отлив на злато превъзхожда всичко, което са сънували някога
           представителите на монетарната система, за които благородният метал

           е единственото истинско богатство. Да вземем например следното пока-
           зание на управителя на Английската банка Морис пред парламентарната

           комисия относно кризата през 1847 г.


                 (3846. Въпрос:) «Ако говоря за обезценяване на запаси (stocks) и на

                 основен капитал, то не ви ли е известно, че целият капитал, вложен
                 в запаси и продукти от всякакъв вид, също се обезцени така, че су-

                 ровините — суров памук, сурова коприна, сурова вълна, се изпра-
                 щаха на континента също на безценица и че захар, кафе и чай се

                 разпродаваха публично с големи загуби?» — «Страната неизбежно

                 трябваше да понесе значителни жертви, за да се справи с отлива на
                 злато, предизвикан от колосалния внос на хранителни продукти.» —

                 (3848.) «Не мислите ли, че би било по-добре да се позасегнат 8-те
                 милиона  фунта  стерлинги,  които  лежат  в  банковите  хранилища,

                 вместо да се опитваме да върнем златото с такива жертви?» —«Не,

                 аз не мисля това.»


           Тук на златото се придава значение на единствено действително богатс-

           тво. Цитираното от Фулертън откритие на Тук, че


                 «с едно или две изключения, конто при това допускат задоволително
                 обяснение, всяко придружавано с отлив на злато забележимо спа-

                 дане на курса, което е ставало през последното пол у столетие, е

                 съвпадало с относително ниско равнище на средствата за обръще-
                 ние и vice versa (обратно. ред.) (Fullarton, с. 121),


           доказва, че такива отливи на злато в повечето случаи настъпват след пе-

           риод на оживление и спекулация като


                 «признак на вече започващ упадък. . . като проява на препълване на

                 пазарите, на прекратяване на търсенето на наши продукти от чуж-
                 бина, на забавяне на оборотите и като необходима последица от

                 всичко това недоверие в търговията, затваряне на фабрики, гладу-

                 ване на работниците и общ застой на промишлеността и търговията»
                 (с. 129).--------------------------------------------------------------------------------------

                 …………………………………….140
   135   136   137   138   139   140   141   142   143   144   145