Page 142 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 142

«Виждайки пълното спокойствие и лекота, с които обикновено премина-

           ват курсовите изменения в континенталните страни в сравнение с трес-

           кавото безпокойство и шум, които всеки път възникват в Англия, когато
           има изгледи, че банковата наличност е близка до пълно изтощение, не

           можем да не се удивляваме на големите изгоди, които има в това отно-
           шение металното парично обръщение.»



           Но ако оставим настрана отлива на злато, как може тогава една банка,
           която издава банкноти, така например Английската банка, да увеличава

           сумата на отпусканите от нея парични заеми, без да увеличава емисията
           на своите банкноти?



           Извън стените на банката всички банкноти, безразлично дали се обръщат
           или спокойно почиват в частни хранилища, по отношение на самата банка

           се намират в обръщение, т.е. не са в нейно владение. Следователно, ако
           банката разширява своите дисконтни и ломбардни операции, отпуска-

           нето  на  заеми  срещу  гаранции,  то  издаваните  за  тази  цел  банкноти

           трябва да се стичат обратно към нея, защото иначе те увеличават сумата
           на обръщението, което именно и не трябва да става. Този обратен приток

           може да се извършва по два начина.


           Първо: банката плаща на А банкноти срещу ценни книжа; А плаща с тях

           на В по полица при настъпване на падежа, а В отново ги депозира в бан-

           ката. По такъв начин обръщението на тези банкноти е завършено, но за-
           емът си остава.



                 («Заемът си остава, а средството за обръщение, ако от него няма
                 нужда, се връща обратно към заемодателя», Fullarton, с. 97.)



           Банкнотите, дадени в заем от банката на А, сега са се върнали обратно

           към нея, обаче банката е кредитор на А или на лицето, от което е изда-

           дена сконтираната от А полица, и длъжник на В за стойностната сума,
           изразена в тези банкноти, а В разполага по този начин със съответна

           част от капитала на банката.



           Второ: А плаща на В, а сам В или C, на когото В на свой ред плаща с
           банкноти, плаща с тях пряко или косвено на банката по полици, на които

           е настъпил падежът. В този случай на банката се плаща с нейните собс-

           ………………………………………….142
   137   138   139   140   141   142   143   144   145   146   147