Page 139 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 139

и златото се изнася зад граница. Това е все едно, ако банката при самото

           сконтиране на полиците изплащаше направо със злато, без посредничес-

           твото на банкноти. Едно такова засилено търсене, което достига в извес-
           тни случаи от 7 до 10 милиона фунта стерлинги, не прибавя, разбира се,

           към вътрешното обръщение на страната нито една петфунтова банкнота.
           Но когато казват, че банката дава в заем капитал, а не средства за обръ-

           щение, това има двояк смисъл. Първо, че тя дава в заем не кредит, а
           действителна стойност, част от своя собствен или от депозирания при

           него капитал. Второ, че тя дава в заем пари не за вътрешно, а за между-

           народно обръщение, дава световни пари; а за тази цел парите винаги
           трябва да се намират в своята форма на съкровище, в своето метално

           тяло, във форма, в която те не само представляват форма на стойността,
           но сами са равни на стойността, чиято парична форма са те. Макар че

           това злато представлява както за банката, така и за износителя на злато
           капитал — банкерски капитал или търговски капитал, — обаче търсенето

           му възниква не като търсене на капитал, а като търсене на абсолютната

           форма на паричния капитал. То възниква именно в момента, когато чуж-
           дестранните пазари са препълнени с ненамиращ реализация английски

           стоков капитал. Следователно тук се търси не капитал като капитал, а
           капитал като пари, във формата, в която парите са всеобща стока на све-

           товния пазар; а това е първоначалната форма на парите, благородният
           метал. Следователно отливът на злато не е «а mere question of capital»

           («просто въпрос на капитал». ред.), както казват Фулертън, Тук и др., а

           е «а question of money» («въпрос на пари». ред.), макар и в тяхната спе-
           цифична функция. Обстоятелството, че това е въпрос на вътрешно обръ-

           щение,  както  твърдят  представителите  на  «паричната  школа»,  не  до-

           казва, разбира се, че това е просто «question of capital», както мислят
           Фулертън и др. Това е «а question of money» във форма, в която парите

           служат като международно платежно средство.


                 «Дали този капитал» (покупната цена на милионите квартери чуждес-

                 транна  пшеница  след  лоша  реколта  в  страната)  «се  прехвърля  в
                 стоки или в пари — това обстоятелство ни най-малко не влияе върху

                 характера на сделката» (Fullarton, цит. произв., с. 131).


           Но това е твърде важно по отношение на въпроса, става ли отлив на

           злато или не. Капиталът се прехвърля във форма на благороден метал,


                                                           139
   134   135   136   137   138   139   140   141   142   143   144