Page 141 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Това е, разбира се, същевременно и най-доброто възражение против

твърдението на представителите на «паричната школа», че

«едно пълно обръщение предизвиква отлив на злато, а слабото об-

ръщение го привлича».

Напротив, макар че Английската банка разполага с голям запас злато,

най-вече във време на процъфтяване, този запас обаче се образува ви-
наги във време на вялост, в период на застой, който следва след буря.

Следователно цялата мъдрост по отношение на отлива на злато се
свежда до това, че търсенето на международни средства за обръщение

и на платежи се различава от търсенето на вътрешни средства за обръ-
щение и на платежи (от което също следва от cамо себе си, че «наличи-

ето на отлив не предполага непременно намаление на вътрешното тър-

сене на средства за обръщение», както казва Фулертън, с. 112) и че изп-
ращането на благородните метали вън от страната, хвърлянето им в

международното обръщение, не е тъждествено с хвърлянето на банкноти
или монети във вътрешното обръщение. Впрочем аз вече по-рано посо-

чих, че движението на съкровището, което е концентрирано като резер-

вен фонд за международни плащания, няма самò по себе си нищо общо
с движението на парите като средство за обръщение. Наистина работата

се усложнява поради това, че различните функции на съкровището, които
аз изведох от природата на парите: неговата функция като резервен

фонд на платежните средства за срочни плащания вътре в страната; като
резервен фонд на средствата за обръщение; най-после, като резервен

фонд на световните пари — всички тези функции са възложени на един

единствен резервен фонд, от което също така следва, че при известни
обстоятелства отливът на злато от банката вътре в страната може да се

комбинира с отлив на същото зад граница. Още едно усложнение въз-
никва в резултат на новата функция, която съвсем произволно бива въз-

лагана на това съкровище — да служи като гаранционен фонд за обме-
няемостта на банкноти в страни с развита кредитна система и кредитни

пари. После към всичко това в края на краищата се присъединява 1) кон-

центрацията на националния резервен фонд в една единствена главна
банка, 2) неговото свеждане до възможния минимум. Оттук и оплакването

на Фулертън (с. 143):

141