Page 143 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

твени банкноти. И тогава сделката по този начин завършва (с изключение

на обратното плащане на банката от А)………………………………………

*91

Но доколко заемът на банката на А може да се разглежда като заем на
капитал и доколко — просто като заем на платежни средства?*91)

{Това зависи от природата на самия заем. При това трябва да изслед-
ваме три случая.

Първи случай. — А получава от банката известна сума в заем срещу своя

личен кредит, без да предоставя за тази цел никаква гаранция. В този
случай той е получил в заем не само платежно средство, не безусловно

и нов капитал, който той може да приложи в своето предприятие като до-
бавъчен капитал и да увеличава, неговата стойност, докато го върне об-

ратно на банката.

Втори случай. — А е заложил в банката ценни книжа, облигации от дър-

жавен заем или акции, и е получил срещу тях, да кажем, до две трети от

тяхната курсова стойност, заем в налични пари. В този случай той е по-
лучил платежни средства, от които се нуждае, но не добавъчен капитал,

защото той е дал на банката по-голяма капиталова стойност от онази,

която е получил от нея. Но, от една страна, той не е можел да използва
тази по-голяма капиталова стойност за своите нужди в дадения момент

— за нуждите от платежни средства, — защото тази капиталова стойност

е била лихвоносно вложена в определена форма; от друга страна, А е
имал свои основания да не превръща тази стойност чрез продажба нап-

раво в платежни средства. Неговите ценни книжа са имали между другото
предназначение да функционират като запасен капитал и той ги е заста-

вил да функционират именно като запасен капитал. Следователно между

А и банката е станало временно, взаимно прехвърляне на капитали, при

което А не е получил добавъчен капитал (обратно!), но е получил, раз-
бира се, необходимите за него платежни средства. Напротив, за банката

сделката е представлявала временно солидно влагане на паричен капи-
тал във форма на заем, превръщане на паричен капитал от една форма

в друга, а именно това превръщане съставлява съществената функция
на банковото дело.

143