Page 144 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 144

Трети случай. — А е сконтирал в банката една полица и е получил при

           това след приспадането на дисконта определена сума в брой. В този слу-

           чай той е продал на банката паричен капитал в несвободна форма срещу
           една стойностна сума в свободна форма; той е продал срещу налични

           пари неизтеклата още полица. Полицата е сега собственост на банката.

           Работата с нищо не се изменя от това, че в случай на неплащане на по-
           лицата последният джирант А отговаря пред банката за сумата на поли-

           цата; тази отговорност той разделя с другите джиранти и с лицето, което

           е издало полицата, срещу които той може своевременно да заведе иск.
           Следователно тук нямаме заем, а съвсем обикновена покупко-продажба.

           Затова А не е длъжен да плаща нищо на банката: при настъпване на па-

           дежа банката получава своята сума чрез инкасиране на полицата. И тук
           е станало взаимно прехвърляне на капитал между А и банката, и то също

           както при покупка и продажба на всяка друга стока, и именно затова А не

           е получил добавъчен капитал. Той е имал нужда и е получил платежни
           средства и ги е получил поради това, че банката е превърнала за него

           едната форма на неговия паричен капитал, полицата, в другата форма, в

           пари.


           Следователно за действителен заем на капитал може да става дума само

           в първия случай. Във втория и третия случай може да се говори за заем
           на капитал най-много само в този смисъл, както се говори за «авансиране

           на капитал» при всяко капиталовложение. В този смисъл банката дава в

           заем на лицето А паричен капитал; но за А той представлява паричен
           капитал най-много в този смисъл, че той изобщо е част от неговия капи-

           тал. И той го получава и употребява не специално като капитал, а специ-
           ално  като  платежно  средство.  Иначе  всяка  обикновена  продажба  на

           стока, чрез която се получават платежни средства, би трябвало също да

           се смята като получен в заем капитал. Ф.Е.}


           За частната банка, която издава банкноти, разликата се състои в това, че

           ако нейните банкноти не остават в местно обръщение и не се връщат при
           нея във форма на влогове или плащания по полици, на които е настъпил

           падежът, тези банкноти попадат в ръцете на лица, на които банката в об-
           мяна на същите трябва да плаща в злато или в банкноти на Английската

           банка. По такъв начин в този случай заемът на нейните банкноти всъщн-


                                                           144
   139   140   141   142   143   144   145   146   147   148   149