Page 145 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ост представлява заем на банкноти на Английската банка, или — което

за банката е същото — заем на злато, следователно на част от нейния

банков капитал. Същото нещо става в случая, когато самата Английска
банка или някоя друга банка, подчинена на закона за максимума на бан-

кнотната емисия, трябва да продава ценни книжа, за да изтегли от обръ-
щението своите собствени банкноти и след това отново да ги дава в заем;

в този случай нейните собствени банкноти представляват част от нейния
мобилизиран банков капитал.

Дори ако обръщението беше чисто метално, то едновременно

1) отливът на злато би могъл да опустоши банковите трезори {тук оче-

видно се има предвид такъв отлив на злато, при който поне една част от

него отива зад граница. Ф.Е.} и 2) тъй като златото би било нужно на бан-
ката главно само за изплащане на разликата по платежите (за приключ-

ване на минали сделки), то нейните заеми срещу ценни книжа биха могли

силно да нараснат, но биха се връщали към нея във форма на влогове
или плащания по полици, на които е изтекъл падежът; така че, от една

страна, при увеличаване количеството на ценните книжа в банковия пор-
тфейл общата сума на нейния златен запас би се намалила, а, от друга

страна, същата сума, която банката по-рано е държала като неин собст-

веник, сега тя би я държала като длъжник на своите вложители и, най-
после, общата маса на средствата за обръщение би намаляла.

Досега ние приемахме, че заемите се дават в банкноти, следователно

пораждат поне временно, макар и веднага отново изчезващо увеличение

на банкнотната емисия. Но това не е необходимо. Вместо да дава книжни
банкноти, банката може да открие на лицето А кредитна сметка, с което

А, длъжникът на банката, става неин мним вложител. Той плаща на сво-

ите кредитори с чекове срещу банката, а получателят на тези чекове
плаща на свой ред с тях на своя банкер, който ги обменя в клиринговата

палата с чекове, издадени срещу него. В този случай няма никакво учас-

тие на банкноти и цялата сделка се ограничава с това, че вземанията,
които банката трябва да получи, се салдират с чекове срещу самата нея,

а нейната действителна рекомпенсация се състои от кредитното вземане

срещу А. В този случай банката му е дала в заем част от своя банков
капитал, защото тя му е дала част от своите вземания.

145