Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Доколкото това търсене на парични заеми представлява търсене на ка-

питал, то е търсене само на паричен капитал, на капитал от гледна точка

на банкера, именно на злато — при отлив на злато зад граница — или на
банкноти на националната банка, които частната банка може да получи

само чрез покупка срещу еквивалент; следователно за нея те представ-
ляват капитал. Или, най-после, работата се отнася до лихвоносни книжа,

държавни фондове, акции и т.н., които трябва да бъдат продадени, за да
може банката да привлече към себе си злато или банкноти. Но ако това

са държавни книжа, те са капитал само за онзи, който ги е купил, за когото

те следователно представляват цената, за която ги е купил, представля-
ват неговия капитал, вложен в тези книжа; сами по себе си те не са капи-

тал, а обикновени вземания. Ако това са ипотеки, те са просто свидетел-
ства за получаване на бъдеща поземлена рента, а ако са акции, те са

просто титули за собственост, даващи право за получаване на бъдеща
принадена стойност. Всички тези неща не са действителен капитал, не

образуват съставна част ма капитала и сами по себе си не са стойност.

Чрез подобни сделки могат да се превърнат във влогове и пари, които
принадлежат на банката, така че банката вместо собственик ще стане

длъжник на тези пари, ще ги притежава въз основа на друг титул. Колкото
и да е важно това за самата банка, то ни най-малко не изменя количест-

вото на запасния капитал и дори на паричния капитал, който се намира в
страната. Следователно тук капиталът фигурира само като паричен ка-

питал, а ако не съществува в действителна парична форма, той същест-

вува като прост титул на капитал. Това е твърде важно, тъй като недос-
тигът на банков капитал и засиленото търсене на такъв се смесват с на-

малението на действителния капитал, който във формата на средства за

производство и продукти се намира, напротив, в такива случаи в изоби-
лие и задушава пазара.

И така, много просто се обяснява по какъв начин нараства количеството

на ценните книжа, които се задържат от банките като покритие, следова-

телно много просто се обяснява и това, по какъв начин банките могат да
задоволяват нарастващото търсене на парични заеми при неизменна или

намаляваща обща маса на средствата за обръщение. А именно в такива
периоди на парично затруднение тази обща маса се държи в известни

граници по два начина: 1) чрез отлива на златото; 2) чрез търсенето на
пари просто като платежни средства, при което пуснатите банкноти вед-

146