Page 148 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 148

оди на парична нужда, те разглеждат това явление като случайно.



                 «Що се отнася до примерите на силна конкуренция за получаване на
                 банкноти, която характеризира периодите на паника и която поня-

                 кога, както в края на 1825 г. може да доведе до внезапно, макар и
                 само временно, увеличение на емисията, дори при продължаващ от-

                 лив на злато, то, струва ми се, на това не трябва да се гледа като на

                 едно от явленията, които естествено или по необходимост съпровож-
                 дат ниския курс; търсенето в такива случаи е търсене не на средства

                 за обръщение (би трябвало да се каже: не на средства за обръщение
                 като покупателни средства), а на съкровище, търсене от част разтре-

                 вожени банкери и капиталисти, което възниква обикновено в послед-
                 ния акт на кризата (следователно търсене на резерви от платежи и

                 средства), след продължителен отлив, и е предвестник на неговия

                 край?» (Fullarton, цит, произв., с. 130).


           Още при изследването на парите като платежно средство («Капиталът»,

           кн.I, гл.III, 3, b) ние показахме как при рязко прекъсване на веригата на
           плащанията парите се превръщат по отношение на стоките от чисто мис-

           ловна форма във вещна и заедно с това в абсолютна форма на стой-
           ността. Пак там ние приведохме няколко примера за това в забележки

           100 и 101. Самото това прекъсване е отчасти следствие, отчасти причина

           за разклащане на кредита и съпровождащите го обстоятелства: препъл-
           ване на пазарите, обезценяване на стоките, прекъсване на производст-

           вото и т.н.


           Ясно е обаче, че Фулертън превръща разликата между парите като поку-

           пателно средство и парите като платежно средство в погрешната разлика
           между средството за обръщение (currency) и капитала. Но в основата на

           това пак лежи тясната, присъща на банкера представа за обръщението.


           Би могло още да се запита: какво липсва в такива трудни времена, капи-

           тал или пари в тяхната определена форма на платежно средство? Както
           е известно, в това се заключава спорът.


           Преди всичко, доколкото затрудненото състояние се проявява в отлив на

           злато, ясно е, че са нужни именно международни платежни средства. Но

           парите в своята определена форма като международно платежно средс-


                                                           148
   143   144   145   146   147   148   149   150   151   152   153