Page 149 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

тво са злато в неговата метална реалност, като сама преизпълнена със

стойност субстанция, като материя на стойността. Същевременно (те) са

капитал, но капитал не като стоков капитал, а като паричен капитал, ка-
питал не във форма на стока, а във форма на пари (и при това пари в

онзи възвишен смисъл, в който те съществуват като всеобща стока на
световния пазар). Тук няма противоположност между търсенето на пари

като платежно средство и търсенето на капитал. Противоположността съ-
ществува между капитал в неговата форма на пари и капитал в неговата

форма на стока; и формата, в която той се търси в дадения случай и в

която само може да функционира, е неговата паричка форма.

Оставяйки настрана това търсене на злато (или сребро), не може да се
каже, че в такива периоди на криза се чувства по какъвто и да е начин

недостиг на капитал. Това може да се случи при извънредни обстоятелс-

тва, като например поскъпване на житото, недостиг на памук и т.н.; но
такива обстоятелства съвсем не са необходими или обичайни спътници

на подобни периоди; и съществуването на такъв недостиг на капитал не
може поради това от самото начало да се извежда от това, че се наблю-

дава силно търсене на парични заеми. Напротив, пазарите са препъл-
нени, наводнени са със стоков капитал. Следователно затруднението се

дължи във всеки случай не на недостиг на стоков капитал. На този въпрос

ще се върнем по-късно.

03-64
(горе)

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) „бележки под линия“

4
[*54) Тук биха могли да се цитират няколко места, в които икономистите
именно така разбират въпроса. — «Вие» (Английската банка) «правите

твърде голяма търговия със стоката капитал, нали?» — такъв въпрос е

бил зададен при разпита на свидетелите във връзка с отчета по банко-
вото законодателство (камара на общините, 1857) на един от директо-

рите на тази банка {«Report on Bank Acts», 1857, p. 104}.]…………………...

55
[*55) «Обстоятелството, че един човек, който взема пари в заем, за да

извлече от тях печалба, трябва да даде част от печалбата на кредитора,
е едни от само себе си разбиращ се принцип на естествената справедли-

……………………………………….149