Page 150 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

вост» (Gilbart. «The History & Principles of Banking», London, 1834, p. 163).]

56

[*56) Така че, ако се разсъждава като Прудон, то «къща», «пари» и т.н. не
се дават в заем като капитал», а се отчуждават като «стока... по произ-

водствените разходи» (с.44). Лутер стоеше малко по-високо от Прудон.
Той вече знаеше, че получаването на печалба не зависи от формата на

заема или на покупката: «От купуването също правят лихварство. Но това
е твърде много наведнъж. И когато сега ни се пада да говорим за такова

нещо като лихварството при заема, то, след като се опълчихме (неот-

давна) против, него, трябва да привлечем към отговорност и търговското
лихварство» (М. Luther. An die Pfarrherrn wider den Wucher zu predigen

Vermanung. Wittenberd, 1540).]……………………………………………………
57

[*57) «Основанието да се взема лихва зависи не от това, дали някой про-
извежда печалба или не, а от неговата» (на онова, което е взето в заем)

«способност да произвежда печалба, ако се употребява правилно». («An

Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest, wherein the
Sentiments of Sir W. Petty and Mr. Locke, on that Head, are considered».

London, 1750, p.49. Автор на анонимното съчинение е Дж. Меси.)]…………
58

[*58) [Пак там, с. 49] «Богатите хора, вместо да работят сами със своите
пари... ги дават в заем на други, за да могат последните да произвеждат

печалба, като оставят на притежателите част от произведената по този

начин печалба» (пак там, с. 23—24).]…………………………………………….
59

[*59) «Изразът стойност (value), приложен към currency [средства на об-

ръщението] има три значения... 2) currency actually in hand [средства на
обръщението, които действително са в наличност] за разлика от същата

тази сума currency, която трябва да постъпи в един от следващите дни.
Тогава тяхната стойност се измерва с лихвения процент, а лихвеният про-

цент се определя от отношението между целия капитал, който се дава в
заем, и търсенето но такъв» (Полковник R. Torrens. «On the Operation of

the Bank Charter Act of 1844 etc.» 2nd ed. [London], 1847 [p.5,6]).]……………

60
[*60) «Двусмислието на термина: стойност на парите или на средствата

за обръщение, който се употребява безразборно за обозначаване както
за обръщение, който се употребява безразборно за обозначаване както

………………………………………...150