Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 20
Само чрез акта на това отчуждаване капиталът на заемодателя се пре-
дава на друго лице като стока, или пък стоката, с която той разполага, се
предава на някое друго лице като капитал.
Какво се отчуждава при обикновената продажба? Не стойността па про-
дадената стока, тъй като тя само променя своята форма. Тя съществува
мислено в стоката като цена, преди да премине реално във форма на
пари в ръцете на продавача. Една и съща стойност и една и съща стой-
ностна величина изменят тук само своята форма. В единия случай те съ-
ществуват в стокова форма, в другия случай — в паричка форма. Онова,
което действително се отчуждава от продавача, а затова и преминава в
сферата на индивидуално или производствено потребление на купувача,
е потребителната стойност на стоката, стоката като потребителна стой-
ност.
Но какво е потребителната стойност, която паричният капиталист отчуж-
дава за времето на заема и предава на промишления капиталист, на за-
емополучателя? Това е потребителната стойност, която парите получа-
ват поради това, че могат да бъдат превърнати в капитал, могат да фун-
кционират като капитал и че поради това те, освен че запазват своята
първоначална стойностна величина, произвеждат в своето движение оп-
ределена принадена стойност, средна печалба (онова, което стои над
тази норма или под пея, се явява тук като случайност). Потребителната
стойност при останалите стоки в края на краищата се потребява, а заедно
с това изчезва субстанцията на стоката, а с нея и нейната стойност. Сто-
ката капитал притежава, напротив, тази особеност, че с потреблението
на нейната потребителна стойност нейната стойност и нейната потреби-
телна стойност не само се запазват, но се и увеличават.
Тази потребителна стойност на парите като капитал — способността да
произвеждат средна печалба — паричният капиталист предоставя на
промишления капиталист за времето, за което той предоставя на про-
мишления капиталист правото да се разпорежда със заетия капитал.
В този смисъл има известна аналогия между парите, дадени по такъв на-
чин в заем, и работната сила, взета в нейното отношение към промишле-
ния капиталист. Само че капиталистът заплаща стойността на работната
20