Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

(забележка: гръцкият текст по съответната писменост от оригинала не е

показан поради особения шрифт, който не излиза в интернет. бг.ред.)

«Защото господарят» — капиталистът — «се проявява като такъв не

в придобиването на роби» — «в собствеността върху, капитала, ко-
ято дава властта да се купува труд, — а в използването на роби» —

в употребата на работници, в днешно време наемни работници, в

производствения процес. («Но в тази наука няма нищо велико или
възвишено») («Той трябва да умее да заповядва това, което робът

трябва да умее да изпълни».) («Когато господарите нямат нужда да
се обременяват с това, тогава надзирателят поема върху себе си

тази чест, а самите те се занимават с държавни работи и фило-
софетват») (Aristoleles, «Dc republica», Ed. Bekken, 1837, lib. I, 7)

Аристотел говори без заобикалки, че господството както в политическата,
така и в икономическата област възлага на властниците функции на гос-

подство, т.е. че те трябва следователно в икономическата област да

умеят да потребяват работната сила, и прибавя към това, че не трябва
да се придава на труда по надзора голямо значение, предвид на което

господарят, щом той е достатъчно състоятелен, предоставя на надзира-
теля «честта» за тези грижи.

Трудът по ръководството и върховния надзор, доколкото не е особена
функция, зависима от природата на всеки комбиниран обществен труд, а

произтича от противоположността между собственика на средствата за
производство и собственика само на работната сила — при това безраз-

лично дали последната са купува заедно със самия работник, както е при

системата на робството, или самият работник продава своята работна
сила и производственият процес се явява поради това едновременно и

процес на потребление на неговия труд от капитала, — тази функция, ко-
ято възниква от поробването на непосредствения производител, често се

изтъква като достатъчно основание за оправдаване на самото това отно-
шение и експлоатацията, присвояването на чужд незаплатен труд, също

така често се представя като работна заплата, която се полагала на соб-

ственика на капитала. Но най-добре прави това един защитник на робст-
вото в Съединените щати, някой си адвокат 0’Конор, в своята реч, произ-

несена на 19 декември 1859 г. на един митинг в Ню Йорк под знамето на

58