Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

водствени функции, които се налагат от всеки комбиниран обществен

труд на отделни индивиди като особен труд. Работната заплата на някой

си epitropos (управител. ред.), или règisseur, както той е бил наричан във
феодална Франция, се отделя напълно от печалбата и приема форма на

работна заплата за квалифициран труд, щом предприятието достигне
достатъчно големи размери, за да може да заплаща на такъв управител

(manager) — макар че и при това нашите промишлени капиталисти да не
са още достигнали дотам, че да «се занимават с държавни работи и да

философстват».

*75
Че не промишлените капиталисти, а промишлените управители (manag-

ers) са «душата на нашата промишлена система», беше забелязал още
господин Юър*75). Що се отнася до търговската част на предприятието,

то всичко необходимо по този въпрос е вече казано в предишния отдел.

Самото капиталистическо производство е довело дотам, че труд по вър-

ховния надзор, напълно отделен от собствеността върху капитала, ви-
наги има колкото щеш на улицата. Затова е станало безполезно този труд

по върховния надзор да се изпълнява от капиталиста. Не е никак необхо-
димо капелмайсторът да бъде собственик на инструментите на оркес-

търа; в неговата функция на диригент не влиза също и задължението да

има работа със «заплащането» на другите музиканти. Кооперативните
фабрики доказват, че капиталистът като деен участник в производството

е станал също излишен, както самият той в най-високата степен на раз-

витие смята за излишен едрия земевладелец. Доколкото трудът на капи-
талиста не произтича от процеса на производство само като капиталис-

тическо и следователно доколкото този труд не изчезва сам по себе си
заедно с капитала; доколкото той не се ограничава само с функцията да

експлоатира чужд труд; доколкото следователно той произтича от фор-
мата на труда като обществен, от комбинацията и кооперацията на мно-

зина за постигане на общ резултат, този труд е също съвсем независим

от капитала, както е независима от него и самата тази форма, щом вед-
нъж тя е смъкнала от себе си капиталистическата черупка. Да се твърди,

че този труд е необходим като капиталистически труд, като функция на
капиталиста, означава само едно: че вулгарният икономист не може да

си представи формите, които са се развили в недрата на капиталистичес-

60