Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

П' = П+ΔП', пари, които създават повече пари. Това е първоначалната

и всеобща формула на капитала, съкратена до едно безсмислено ре-

зюме. Това е готовият капитал, единство на процеса на производство и
на процеса на обръщение, а затова е капитал, който в определени пери-

оди от време донася определена принадена стойност. Във формата на
лихвоносния капитал това се проявява непосредствено, без посредни-

чество на процеса на производство и процеса на обръщение. Капиталът
се представя като тайнствен и самотворящ източник на лихва, на своето

собствено увеличение. Вещта (пари, стока, стойност) сега просто като

вещ е вече капитал, а капиталът се представя просто като вещ; резулта-
тът на целия процес на възпроизводство се представя като свойство, при-

надлежащо самò по себе си на една вещ; от притежателя на парите, т.е.
на стоката в онази нейна форма, в която тя във всяко време може да се

разменя, зависи дали да ги изразходва като пари или да ги даде в заем
като капитал. Ето защо в лихвоносния капитал се явява пред нас в чист,

окончателно оформен вид, този автоматичен фетиш, самонарастващата

стойност, парите, които раждат пари, и в тази форма той не носи вече
никаква следа от своя произход. Общественото отношение е получило

завършен вид като отношение на някаква вещ, парите, към самата себе
си. Вместо действителното превръщане на парите в капитал тук имаме

само безсъдържателна форма на това превръщане. Както в случая с ра-

ботната сила, способността на парите да създават стойност, по-голяма
стойност, отколкото онази, която се съдържа в самите тях, става потре-

бителна стойност. Парите като такива потенциално представляват вече
самонарастваща стойност и като такава те се дават в заем, което е

форма на продажба на тази своеобразна стока. Създаването на стойност,

донасянето на лихва става също такова свойство на парите, каквото е
свойството на крушовото дърво да дава круши. Като такава донасяща

лихви вещ заемодателят продава своите пари. Но не стига това. Както
видяхме, дори действително функциониращият капитал се представя

така, като че ли носи лихвата не като функциониращ капитал, а като ка-
питал сам по себе си, като паричен капитал.

Преобръща се и следното отношение: лихвата, която не е нищо друго
освен част от печалбата, т.е. от принадената стойност, която функциони-

ращият капиталист изсмуква от работника, се представя сега, напротив,
като собствен продукт на капитала, като нещо първично, а печалбата, ко-

65