Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

за същия капитал иначе той би получил 5%; или което се свежда към съ-

щото, той плаща за поземлената рента повече капитал, отколкото би пла-

тил за същия годишен паричен доход в други области на капиталовложе-
ние. Г-н Тиер в своя изобщо твърде лош труд върху собствеността (речта

му против Прудон, произнесена в 1849 година във френското Нацио-
нално събрание) заключава от това, че поземлената рента е ниска, до-

като то само доказва, че нейната покупна цена е висока.

Обстоятелството, че капитализираната поземлена рента се предоставя

като цена на земята или стойност на земята и че земята затова се купува
и продава като всяка друга стока, служи на някои апологети като основа-

ние за оправдаване поземлената собственост, тъй като купувачът е пла-
тил за нея, както за всяка друга стока, известен еквивалент и по-голямата

част от поземлената собственост по такъв начин е минала от едни ръце

в други. Но в такъв случай подобно съображение би послужило като оп-
равдание и на робството, защото за робовладелеца, който е платил за

роба с налични пари, доходът от робския труд представлява само лих-
вата на капитала, разходван за неговото купуване. Изобщо да се извежда

от купуването и продаването на поземлената рента оправданието на ней-
ното съществуване означава да се оправдава нейното съществуване с

нейното съществуване.

Колкото и да е важно за научния анализ на поземлената рента — т.е. на
самостоятелната специфична икономическа форма на поземлената соб-

ственост върху базата на капиталистическия начин на производство —
да я изучаваме в чист вид, свободна от всякакви фалшифициращи и за-

мъгляващи я примеси, не по-малко важно е, от друга страна, да се запоз-
наем с елементите, които водят към тези замъглявания на теорията, за

да разберем практическите следствия на поземлената собственост и

даже теоретически да опознаем маса факти, които противоречат на по-
нятието и на природата на поземлената рента и все пак се проявяват като

форми на съществуване на поземлената рента.

Всичко, което арендаторът плаща на поземления собственик във форма

на аренда в пари за разрешението да обработва земята, се явява естес-
твено практически като поземлена рента. От каквито и съставни части да

се образува този данък, от каквито и източници те да произхождат, той

14