Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

стойността на земята. ред.), което е само друг израз за капитализация

на поземлената рента. В същност това е покупната цена — не на земята,

а на поземлената рента, която тя носи, изчислена по обичайния лихвен
процент. Но това капитализиране на рентата предполага рентата, докато

рентата не може да бъде изведена и обяснена в обратен ред, от нейното
собствено капитализиране. Напротив, нейното съществуване, незави-

симо от продажбата, е тук предпоставката, изходната точка.

От това следва, че предпоставяйки поземлената рента като постоянна

величина, цената на земята може да се покачва или да спада обратно
пропорционално на покачването или спадането на лихвения процент. Ако

обичайният лихвен процент е спаднал от 5 на 4%, то една годишна по-
землена рента от 200 ф.ст. би представлявала годишния прираст на стой-

ността на един капитал вече не от 4000 ф.ст., а от 5000 ф.ст., и така це-

ната на същия участък земя би се увеличила от 4000 ф.ст. на 5000 ф.ст,
или от 20 years purchase на 25. В противоположния случай би било об-

ратно. Това е движение на цената на земята независимо от движени-
ето на самата поземлена рента и регулирано само от лихвения про-

цент. Но тъй като видяхме, че в хода на общественото развитие нор-
мата на печалбата, а с нея и лихвеният процент, доколкото той се регу-

лира от нормата на печалбата, има тенденция към спадане; че освен

това, даже независимо от нормата на печалбата лихвеният процент има
тенденция към спадане вследствие нарастването на заемния капитал, от

това следва, че цената на земята има тенденция към покачване и неза-

висимо от движението на поземлената рента и цената на продуктите от
земята, част от която съставлява рентата.

Смесването на самата поземлена рента с формата на лихва, каквато тя

приема за купувача на земята — смесване, почиващо на пълно неразби-

ране природата на поземлената рента, — неизбежно води към най-уди-
вителни погрешни заключения. Тъй като поземлената собственост във

всички стари страни се счита за особено почтена форма на собстве-
ността, а купуването на поземлена собственост — за особено сигурно ка-

питаловложение, то лихвеният процент, въз основа на който се купува
поземлената рента, е обикновено по-нисък, отколкото при други, разчи-

тани на сравнително по-дълго време капиталовложения, така че напри-

мер купувачът на земя получава само 4% върху покупната цена, докато

13