Page 188 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ството като стоки, следователно трябва да бъдат купени, за да бъдат въз-

становени; за да се получат пари за това, налага се да бъде продадена

още една част от квартера. Доколкото в действителност не е необходимо
те да бъдат купувани като стока, а могат да бъдат взети от самия продукт

in natura, за да влязат отново като условия за производство в неговото
възпроизводство — както става не само в земеделието, но и в много от-

расли на производството, които произвеждат постоянен капитал, — те
влизат в сметката, изразени в сметни пари, и се приспадат като съставни

части на производствените разходи. Изхабяването на машините и

изобщо на основния капитал трябва да се възстанови с пари. Най-сетне
идва печалбата, която се изчислява върху сумата на тези разходи, изра-

зени в действителни или сметни пари. Тази печалба е представена в оп-
ределена част от брутния продукт, която се определя от неговата цена.

А частта, която остава след това, образува рентата. Ако установената в
контракта рента в продукти е по-голяма от този определян от цената ос-

татък, то това не ще бъде вече рента, а отбив от печалбата. Вече поради

тази възможност рентата в продукти, която не се съобразява с цената на
продукта — следователно може да бъде по-голяма или по-малка от дейс-

твителната рента и затова може да представлява отбив не само от пе-
чалбата, но и от онези съставни части, с които се възстановява капита-

лът, — е остаряла форма. В действителност тази рента в продукти, до-
колкото е рента не само по название, но и по същество, се определя изк-

лючително от излишъка в цената на продукта над неговата производст-

вена цена. Само че тя предполага тази променлива величина като посто-
янна. А това се свежда до напомнящата доброто старо време представа,

че продуктът in natura трябва да бъде достатъчен, първо, за да изхрани

работниците, след това да остави на капиталистическия арендатор по-
вече храна, отколкото му е необходима, и че излишъкът над всичко това

образува натуралната рента. Също както ако един фабрикант изфабри-
кува 200.000 лакти памучна тъкан. Това количество е достатъчно не само

да облече работниците му, да отрупа с дрехи и жена му, и цялото му по-
томство, и него самия, но и да му остави памучна тъкан за продажба и,

най-после, да му плаща огромна рента в памучна тъкан. Колко просто на-

истина! Достатъчно е от 200.000 лакти памучна тъкан да се приспаднат
производствените разходи — и непременно ще остане един излишък от

памучна тъкан като рента. От 200.000 аршина памучна тъкан да се прис-

188