Page 189 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 189

паднат напр. техните производствени разходи от 10.000 ф.ст., без да се

           знае продажната цена на тъканта, от памучната тъкан да се приспадат

           пари, от потребителната стойност като такава да се приспада разменна
           стойност и след това да се определи излишъкът на лактите памучна тъ-

           кан над фунтовете стерлинги — това действително е наивна представа.
           То е по-лошо от квадратурата на кръга, в чиято основа поне лежи предс-

           тавата за границите, в които права и крива се сливат. Но именно такава
           е рецептата на г. Паси. Да се приспадат пари от памучна тъкан, преди в

           главата или в действителността тъканта да е превърната в пари! Изли-

           шъкът е рентата, която обаче като че ли става осезаема naturaliter (нату-
           рално. ред.) (виж напр. Карл Арн), а не посредством „софистични“ дяво-

           лии! До тази глупост, до приспадане на производствени разходи от тол-
           кова  и  толкова  шефела  пшеница,  до  приспадане  на  парична  сума  от

           мярка за обем се свежда цялата реставрация на натуралната рента.


                                                            3-12
                                                         (горе)

                                              II. РЕНТА В ТРУД


           Ако  разгледаме  поземлената  рента  в  нейната  най-проста  форма във

           формата на рента в труд, когато непосредственият производител една
           част от седмицата работи на земята, която фактически му принадлежи, с

           оръдия за производство (плуг, добитък и др.), които му принадлежат фак-
           тически или юридически, а в останалите дни на седмицата работи даром

           в имението на земевладелеца, за земевладелеца то тук всичко е още

           ясно, рента и принадена стойност тук са тъждествени. Рентата — не пе-
           чалбата — е формата, в която тук се изразява незаплатеният принаден

           труд. В каква степен работникът (self-sustaining serf) може да получи тук
           излишък над необходимите му средства за съществуване, т. е. излишък

           над онова, което при капиталистическия начин на производство бихме
           нарекли работна заплата, това зависи при равни други условия от съот-

           ношението, в което работното му време се дели на работно време за са-

           мия него и ангарийно работно време за земевладелеца. Този излишък
           над най-необходимите средства за съществуване, зародишът на това, ко-

           ето при капиталистическия начин на производство се явява като печалба,
           тук следователно  всецяло  се  определя  от  размера  на  поземлената

           рента, която в този случай не само е непосредствено незаплатен прина-
           ден труд, но и се явява като такъв; незаплатен принаден труд за „собств-



                                                           189
   184   185   186   187   188   189   190   191   192   193   194