Page 190 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

еника“ на условията за производство, които тук са тъждествени със зе-

мята, а доколкото се различават от нея, считат се само за нейна принад-

лежност. Че продуктът на работещия ангария тук трябва да бъде доста-
тъчен, за да възстанови освен средствата за съществуването му още и

условията му за труд, е обстоятелство, което остава неизменно за всички
начини на производство, защото не е резултат на тяхната специфична

форма, а естествено условие на всеки непрекъснат и възпроизвеждащ
труд изобщо, на всяко продължително производство, което винаги е съ-

щевременно и възпроизводство, следователно възпроизводство и на ус-

ловията на своето собствено функциониране. Освен това ясно е, че във
всички форми, при които непосредственият работник остава „притежа-

тел“ на средствата за производство и на условията за труд, необходими
за производство на собствените му средства за съществуване, отноше-

нието на собственост трябва да се проявява същевременно като непос-
редствено отношение на господство и робия, следователно непосредст-

веният производител — като несвободен; една несвобода, която от кре-

постничеството с ангарийния труд може да се смекчи до просто задълже-
ние за плащане на данък. Съгласно предпоставката, непосредственият

производител притежава тук своите собствени средства за производство
и веществените условия за труд, необходими за осъществяване на труда

му и за производство на средства за неговото съществуване; той самос-
тоятелно води своето земеделие, както и свързаната с него селско-до-

машна промишленост. Тази самостоятелност не отпада от това, че, както

е напр. в Индия, тези дребни селяни се обединяват в повече или по-
малко саморасла производствена община, тъй като тук става дума за са-

мостоятелност само спрямо номиналния земевладелец.44z При тези усло-

вия принаденият труд за номиналния поземлен собственик може да бъде
изстискан от тях само с извъникономическа принуда, каквито и форми да

приема тя 44). Тази форма се различава от робовладелското или план-
таторското стопанство по това, че робът работи с чужди условия за про-

изводство и несамостоятелно. Необходими са следователно отноше-
ния на лична зависимост, лична несвобода в каквато и да било степен

и прикрепеност към земята като неин придатък, крепостна зависимост в

истинския смисъл на думата. Ако не частни поземлени собственици, а
държавата — както е напр. в Азия — непосредствено им противостои като

поземлен собственик и същевременно суверен, то рента и данък съвпад-

190