Page 191 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ат или, по-точно, тогава не съществува никакъв данък, който би се разли-

чавал от тази форма на поземлената рента. При такива обстоятелства не

е необходимо отношението на зависимост да има политически и иконо-
мически по-сурова форма от тази, която характеризира положението на

всички поданици спрямо тази държава. Държавата тук е върховният соб-
ственик на земята. Суверенитетът тук е концентрираната в национален

мащаб поземлена собственост. Но затова пък в този случай не същест-
вува частна поземлена собственост, макар че съществува както частно,

така и общинно владение и ползване на земята.

Специфичната икономическа форма, в която незаплатеният принаден

труд се изсмуква от непосредствените производители, определя отноше-
нието на господство и робия, както то израства непосредствено от самото

производство и от своя страна обратно действа на него определящо. А

на това се базира цялата структура на икономическия строй [Gemeinwe-
sen], израстващ из самите производствени отношения, и същевременно

с това неговата специфична политическа структура. Непосредственото
отношение на собствениците на условията за производство към непос-

редствените производители — отношение, всяка дадена форма на което
винаги естествено съответства на определено стъпало в развитието на

начина на труд, затова и на обществената производителна сила на труда

— е винаги онова отношение, в което разкриваме най-дълбоката
тайна, скритата основа на целия обществен строй, следователно и на по-

литическата форма на отношенията на суверенитет и зависимост, нак-

ратко, на всяка дадена специфична държавна форма. Това не пречи на
обстоятелството, че една и съща икономическа база (една и съща по

главните условия) — вследствие безброй различни емпирически обстоя-
телства, естествени условия, расови отношения, действащи отвън исто-

рически влияния и т.н. — може да показва в своята проява безкрайни ва-
риации и градации, които могат да бъдат разбрани само чрез анализ на

тези емпирически дадени обстоятелства.

Що се отнася до рентата в труд, най-простата и първоначална форма на

рентата, то очевидно е едно: рентата тук е първоначалната форма на
принадената стойност и съвпада с нея. Но съвпадането на принадената

стойност с незаплатен чужд труд не се нуждае тук от анализ, защото то

съществува още във видимата си, осезаема форма, тъй като трудът на

191