Page 192 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

непосредствения производител за самия себе си тук е още отделен в

пространството и времето от труда му за поземления собственик и този

труд непосредствено се изразява в бруталната форма на принудителен
труд за другиго. Също тъй „свойството“ на земята да носи рента тук се

свежда до осезаемо разкриваща се тайна, защото към природата, която
дава рентата, принадлежи и прикованата към земята човешка ра-

ботна сила и отношението на собственост, което принуждава притежа-
теля на работната сила да я напряга и разходва над мярката, необходима

за удовлетворяване на собствените му насъщни потребности. Рентата се

състои просто в присвояването на този свръхразход на работна сила от
поземления собственик, защото непосредственият производител не му

плаща никаква друга рента. Тук, където не само принадена стойност и
рента са тъждествени, но и принадената стойност има осезаемо и фор-

мата на принаден труд, съвсем ясно се проявяват и естествените усло-
вия или границите на рентата, защото те са естествени условия и граници

на принадения труд изобщо. Непосредственият производител трябва 1)

да притежава достатъчно работна сила и 2) природните условия на труда
му, т.е. преди всичко на обработваната земя, трябва да бъдат достатъчно

благоприятни, с една дума, естествената производителност на труда
му трябва да е достатъчно голяма, за да му остава възможност да раз-

ходва добавъчен труд свръх необходимия за задоволяване на собстве-
ните му насъщни потребности труд. Тази възможност не създава рен-

тата, създава я едва принудата, която превръща възможността в дейст-

вителност. Но самата възможност е свързана със субективни и обективни
естествени условия. В това няма абсолютно нищо тайнствено. Ако работ-

ната сила е незначителна и природните условия за труд са оскъдни, то

принаденият труд е незначителен, но в такъв случай са незначителни, от
една страна, потребностите на производителите, от друга страна, отно-

сителният брой на експлоататорите на принадения труд и, най-после,
принаденият продукт, в който се реализира този малко производителен

принаден труд, за този относително незначителен брой експлоатиращи
собственици.

Най-после, при рентата в труд от само себе си е ясно, че — при равни
други условия — от относителните размери на принадения или ангарий-

ния труд всецяло зависи до каква степен на непосредствения производи-
тел ще бъде възможно да подобрява своето положение, да се обогатява,

192